Спомен за поета

Аз живях ми при леля си Тодорка две години. При нея завърших гимназия, защото ро живееха в Кюстендил. Това беше в 1906 и 1907 година. Нейният мъж се беше поминал. Къщата му беше в същия двор на малката къща на дядо Славейков, в която жи вейкова,• от По Болград. мъж Коста Атанасова, племеница на снахата на Пенчо 62 Славейков, Тодорка Иванка Сла вееше Пенчо Славейков, на площад Славейков. Нашите прозорци гледаха в Пенчозите прозорци. Тук при леля си, го видях за пръв път. Висок, красив, черноок човек с бастун. Правеше ми силно впечатление, още повече, че той мъчно се движеше и бавно, бавно го вореше. Идваше много често, обикновено след обед на кафе, а в неделя към 10 часа сутрин. От далеч чувах тоягата му по калдаръма, когато идваше при леля. Слизаше долу в столо ваята и разговаряха с леля ми. Щом влезеше, аз скачах готова да му подам това онова, с нещо да му услужа. Леля ми ми правеше забележка, че това го стеснявало - да не стол така на щрек и да не показвам, че забелязвам недъга му, защото това го притеснявало. Веднъж доде и разправи на леля ми: