Резюме
Училището е било на мегданя, в същото здание сега е общината. Според както си спомня, Пенчо като дете бил малък на ръст и много палав. В Трявна живеели тогава само баба Иринка с Донка, Пенчо и Пенка, дядо Славейков бил в Цариград, а другите момчета Цариград и Русия. Баба Славейковица тогава била на средна възраст жена, хубава, Райков, с кърпа на главата, широки фистани и кожухче. Повечето била в къщата на баща си Иванчо Когато съседна до училището. На тяхната ограда имало врата направо за черковния двор. му ставали големият на син на даскал Петко се завръщал от Цариград, идвал в училището, всички крака, а даскалите го заобикаляли.
Спомен за Пенчо
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:58-59Брой страници2ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеУчилището е било на мегданя, в същото здание сега е общината. Според както си спомня, Пенчо като дете бил малък на ръст и много палав. В Трявна живеели тогава само баба Иринка с Донка, Пенчо и Пенка, дядо Славейков бил в Цариград, а другите момчета Цариград и Русия. Баба Славейковица тогава била на средна възраст жена, хубава, Райков, с кърпа на главата, широки фистани и кожухче. Повечето била в къщата на баща си Иванчо Когато съседна до училището. На тяхната ограда имало врата направо за черковния двор. му ставали големият на син на даскал Петко се завръщал от Цариград, идвал в училището, всички крака, а даскалите го заобикаляли.