мироструктура

Българската възрожденска поезия споделя най-характерната особеност на литературното ни развитие през тази епоха - неговата ускореност - и това определя в най-голяма степен спецификата на естетическото и съзряване. Започ нала в началото на века със стихотворенията на Димитър Попски, Никифор и Йеротей, Неофит Рилски и др., през 60-те и 70-те г. тя достига върхове на зрелостта си в творчеството на Ботев. Какъв път изминава през тези няколко десетилетия, какви процеси се извършват в нея, за да направи този невероятен скок? В общи линии закономерностите на нашето ускорено естетическо развитие са формулирани от науката: ускореността в икономическото и обществено-културното развитие, важната роля на вътрешната приемственост на литературните процеси, а също така и на външните влияния. Известно есъщо така, че творчеството на първите стихотворци (Партений Павлович, Димитър Попски, Никифор и Йеротей, Константин Огнянович, Иван Богоров, Георги Пешаков, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Христодул Костович и др.), ранните прояви на даскалската поезия, намерила трибуна на страниците на „Цариградски вестник“ и „Любословие" през 40-те и 50-те г., ранното творчество на Славейков имат определено просвещенски характер, който се определя в идейно отношение от кръга на основните мотиви на тази поезия: просвета, национално и гражданско осъзнаване, откриване и на рационалното, и на емоционалното богатство на личността, на правото и на пълноценно социално и духовно самоосъществяване. Закономерен резултат на характерните за просвещенската естетика рационализъм и естетичес ка нормативност, а също така и на литературното образование на първите ни поети в този ранен, просвещенски етап са и опитите за подражание на класицистични образци, и съзнателното отдалечаване от фолклорния тип художествено мислене, и познатата ни изкуственост, преднамерена патетичност и книжност на господствуващия в тази поезия стил. По-късно, с възникването и развитието на интереса към фолклора, с определеното насочване на творческия интерес не към видни дейци, а към живота на обикновения човек, с появата на силни романтични и сантименталистични струи в творчеството на поети като Раковски, Чинтулов, Н.Ге ров, П. Р. Славейков възрожденската поезия придобива все повече чертите на едно съвременно художествено мислене, направило възможна появата в края на 60-1 те и през 70-те г. на зрялата Славейкова и на Ботевата поезия. Интересно е при това, че връзката с просвещенския тип художествено мислене не се прекъсва окончателно. П