мъдростта

„Ако се случи да ви нанесе път край Щърковци, а вие харно запомнете къщата на дядовата Дичова задруга, ще я познаете по висо кото ясеново дърво и по жълтата пинта с ракията, покачена за клина на дървото. Като я откачите да пиете, а вие се прекръстете, като всеки християнин... Прекръстете се, па кажете: Спор и късмет, хаир и берекет, и добра сговорност у къщи ... - Така кажете, на пийте, колкото ви душа сака! Така обича дядо Дичо!" Всичко, което Михалаки Георгиев иска да внуши за живота, за морала и за човека, ни отвежда до портата на дядо Дичовата задруга. Дядо Дичовата задруга е оня идеализиран свят от писателя, където доброто, трудът и сговорът, като трима неразделни братя от приказките, не позволяват да проникне никаква човешка злина и зла поми съл. Тук човек може да се чувствува напълно щастлив и сигурен, защото в неразделността на доброто, на труда и сговора е заключена не само заможността, но и цялата жизнена мъдрост, с която дядо Дичо, без насилие и без принуда, управлява многобройната си челяд. И Би било чудно, ако Михалаки Георгиев - този така сърдечен добродушен човек, който пише своите разкази главно през 90-те години на миналото столетие - останеше чужд на добротворческия дух на народничеството, чиито социални мечти господствуват през тази епоха. Подобно на своите събратя по перо той идеализира старата селска задруга. В нея той вижда и здравите устои на народния живот, върху които се еформирала със сигурната ръка на времето нравствената същ ност на българина - това, което новото безчовечно време иска да разруши. Към дядо Дичовата задруга с високото ясеново дърво до портата Михалаки Георгиев винаги се завръща и когато търси изход от пороците на своето жестоко съвремие.

Нашето време е белязано със знака на равносметката. Причина за това е може би бурно протичащото двадесето столетие - никога в историята не са се редували така бързо крахът и разцветът, войната и мирът, никога в толкова кратки срокове не са се осъществявали така полюсни по своята същност съби тия. Така в рамките само на един човешки живот биха могли да се вместят съ бития, които да имат съдбовен, епохален смисъл в историята на човечеството. И затова интересът към мемоарите и дневниците на изтъкнати държавници и полководци е не по-малък от любопитството към писателските спомени и биографии. Изкуството на държавника и политика в изграждането на историята има твърде много общи черти с изкуството на художника и твореца в създаването на един друг свят. Затова интересът към личния живот на такива хора е интерес към историята на човешкия дух, към силата и възможностите на проявленията му... Спомените на Л. И. Брежнев оформят един своеобразен триптих: войната, мира, земята. Получило се е така, че авторът на „Малката земя“, „Възраж дане“ и „Целина" е осъществил забележително по своята хармония и смисъл триединство - пълководеца, политика, държавния и стопанския ръководител. Това триединство се вижда особено ясно още в самия замисъл - да се разкрие в цялата му красота и величие обикновеният съветски човек: на бойното и на мирното поле. Най-хуманните и най-мирни идеи на света трябваше да минат през огъня на най-страшната война, която човечеството помни. И от този огън, от битката със смъртта да бъдат изнесени чисти знамето на мира и живота. И в трите книги на този удивителен документален триптих се утвърждава истината за новия, социалистически човек, човека, който успя да узакони правдата на най-светлия идеал като своя правда и да воюва за тази правда неотстъпно и неуморно повече от половин век. Този Човек умее да защищава идеала, с който е свързан кръвно, независимо дали това ще е Москва или Ленинград, Малката земя или целината. B географския смисъл Малката земя не съществува..." Тия думи на автора изведнъж добиват метафоричен смисъл - Малката земя в ония години, това е онази плоскост, онова пространство, което всеки съветски гражданин е пренесъл в най-съкровения дял на сърцето. Родината не е географско понятие. В съдбовни мигове това понятие придобива изключително поетичен смисъл. Ето така във време на война един „каменист къс суша, притиснат до водата“, с „дължина по фронта шест километра, ширина - едва четири и половина километра" може да получи неочаквано висока цена, да стане символ на родината. В такива мигове „безценни стават храбростта, предаността, инициативата на всеки командир и политработник, на всеки войник и матрос“