древното

Тази статия ще започне по малко необичаен начин - с критика и доуточня ване на проблема, поставен в заглавието. На първо място трябва да се посочи, анализът няма да се разпростре върху всички литературни явления на 20-те години, а главно върху септемврийската литература и върху творчеството на някои поети, свързани с литературния кръг „Стрелец“. Като примери понякога ще бъдат привличани и по-периферни литературни явления. Не са разгледани художествените задачи на древните мотиви в поезията на Багряна, защото това въпрос, изискващ задълбочено самостоятелно изследване - нещо, което краткият обем на тази статия не позволява. e Трябва да се поясни, че самата формулировка на проблемите, с които ще се занимава тази статия, беше значително затруднена поради липсата на подходящи литературоведски понятия и термини. Така че употребата на термина „мотив“ е условна, защото древното в литературните творби на 20-те години се появява и като мотив (словесен или сюжетен), и като персонаж, и като цял композиционен план, а понякога дори като цялостно „излъчване“, атмосфера в произведението. Понятието „древно" също се нуждае от уточняване, защото в неговия обем освен често срещащите се в литературата на 20-те години преки определения „стар“, „древен“, „езически“, освен митологически и фолклорномитологически персонажи и мотиви, освен преките исторически асоциации вли зат дори и явни или скрити връзки с вечния фонд на световната литература. Нещо повече - според моето схващане в понятието „древно" влизат не само тематични елементи, но и някои структурни елементи на литературните произведения от този период - определени смислови преходи, образни представи, характерни за древното мислене. Всичко посочено дотук е обединено в категорията „древно" по два общи белега - огромната темпорална перспектива, която то създава в творбата (дълбочината на историческото, митологическото, културно-историческото време), и типологически общата художествена функ ция на древното в новия тип художествено обобщение, характерен за литературата на 20-те години (предимно поезията). Р. Ликова посочва съгласието на почти всички литературоведи и изкуствоведи, които са изследвали модерното изкуство, че то започва с едно гротескно докосване на крайностите. Според мен трябва да се добави - не просто на крайностите, а на несъвместимостите. Съчетават се неща, чието едновременно и взаимосвързано съществуване се отрича и от културно-художествената традиция, и от здравия разум. Смесват се взаимоизключващи се предметни, ценностни, идейни, словесно-стилистически светове, преплитат се затворени модалности - сън и реалност, всекидневие и митология, литература и действителност.