Достоверност

Ат. Н.: Бяхме привикнали най-значителните творби на художествената проза у нас да са написани в т. нар. „обстоятелствен стил“. Но ето, че Вие, след като създадохте „Иван Кондарев“, ни изненадахте. Без да пренебрегвате „изобразителните“ възможности на повествованието, в „Легенда за Сибин“ и „Антихрист" давате преднина на философския анализ, на размисъла. Мисля, че пре ходът към нов стил личи дори при съпоставка на двете творби: докато в „Легенда“ сюжетът е все още водещ, в „Антихрист“ е ръководна драмата на мисълта - Теофил предварително анализира разказваното. Критиката тепърва ще ни обясни тази важна стъпка на нашата белетристика. Тук не са приложими отговорите, които в чужбина се дават на сходни въпроси. В „Антихрист" движението към (условно казано) аналитична проза“ е много самобитно: не се избягват, напротив - обогатяват се националните ни книжовни традиции. Ала преди да сме дочакали обяснението на критиците, би било по-любопитно да чуем от Вас каква вътрешна потребност сте почувствували Вие - безспорен майстор на художественото описание - да преминете към стил, в който вземат преднина разсъждението и анализът. Ем. Ст.: Едва ли може да се нарече вътрешна потребност. Стилът се наложи от самото съдържание. Трябваше да мисля и да говоря като Теофил монаха, еретика, убиеца и пр., без да се замислям какво представлява този стил, кому ще се хареса и доколко напомня някакъв друг стил. Изобщо смятам, че писателят малко се интересува от школи, стилове и литературни теории. Поне не се интересувам и винаги изпитвам недоумение и досада, когато чета или слушам литературни теории. аз Am. Н.: Много добре разбирам Вашето недоверие към литературната теория, колкото и да ме докача това професионално. Но нали преди няколко години, когато започнахте да публикувате части от „Легенда за Сибин", в едно свое интервю (мисля във в. „Литературен фронт") Вие сам обърнахте внимание върху нуждата от философска струя в съвременната ни художествена проза. Не е ли това повеля на времето? Ем. Ст.: Да, наистина. Вече не би могло да се пише точно така, както се е писало преди години. Расте мисловността на нашия съвременник. Увеличава се неговият капитал от знания. Това, което наричате „обстоятелствено повествование", скоро вече няма да го задоволява напълно. Белетристиката трябва да се доближи до новия си читател, като засили философското си съдържание.