черква

В предговора си към сборника с материали и документи" за Бачо Киро младият тогава филолог и историк се опитва да потули местническата „жилка" на интереса си към делото на тоя велик предход ник на всички белочерковчани с твърдението: „Характерното за това село е характерно и за всички съ будени краища на България през оная епоха - и то не може и не бива да се отделя от общото за всички, " Ще призная, че стъписването на Бурмов ме изненада. Защото срещаното тук съвсем не е характерно за всички събудени краища" - и атмосферата е била особена, и семето на словото е попадало на по различна почва, за да даде плодове. Поезията, революционните песни, тържествените проповеди на цър ковни празници и ученически утра, театралните представления, речите, вестниците, книгите, собствените творчески опити не са монопол на Бачо Киро Петров - те са част от общото състояние на духовния живот в село Бяла черква. Иска ми се да ги видя като наложила се по-реална мярка за авторитет и всеоб ща почит от имотността в ниви, лозя и жълтици. С цената на какво се е отвоювала тази територия от материалното за сметка на духовното е трудно да се уточни с две думи. Но един Матей Преображен ски ред години работи в тази насока, Бачо Киро следва същата линия на поведение... Не е нужно да струпвам всичките си аргументи, които сочат Бяла черква, пък и околностите като край, стъписващ ни с равнището си на духовен живот през Възраждането. Ще се спра само на внушителната поредица от ръкописни сборници и песнопойки", които се създават, разпространяват и включват във всекидневието на селото през 60-70-те години на ХІХ век. Подобни сборници вече бяха обект на внимание, предложиха ни се техните съдържателни характеристики и оценки за тяхната роля в книжовния процес. Най-категоричните доказателства за мястото им обаче, за същината на тази инте ресна форма на творчество и съпреживяване на творчеството - явление, което е „между фолклора и ли тературата" - са песнопойките" от Бяла черква. Другаде - в Търново, в Лясковец, Арбанаси, Севлиево или Плевен - все пак те са като единични прояви, или с единичните си прояви са стигнали до нас. А в селото на Бачо Киро през 1935 година съставителите на тома с материали и документи" описват над тридесетина ръкописни сборници като част от колекцията на читалище, Труд". Още тогава те на помнят: „Все пак материалите и документите, които изнасяме, са твърде малко в сравнение с онова, за което знаем, че е съществувало, а днес е изгубено. Трябва да съжаляваме, че времето, невежеството и най-вече нехайството са унищожили обилен исторически материал" (с. 4). Толкова е останало.