австрийските

Символизмът като звено от художествени явления, в чиято основа е положена теорията „изкуство за изкуството", бе едно съзнателно търсено убежище от всеобщото разочарование и покруса от „позорната Френско-пруска война", от разгрома на Комуната, от обезверяването във възможностите на науката. Позитивизмът е вече изживян, пък и неговата художествена реализация - натурализмът - със своята груба фактологичност, с бруталното описание на найинтимните, физиологични страни от човешкия живот отблъсна ценителите на изящната проза. Съвсем естествено е, че повишеният интерес към художестве ната форма не може да не доведе до превръщането на темата за изкуството в неговото собствено битие" в една от актуалните теми на литературните произведения и у символистите, както това бе в творчеството на романтиците и на парнасците. И сега, когато субективното начало доминира и е силно хипертрофирано, проблемите на стихотворното майсторство, „тайната на сътворението" застанаха с нова сила в творческия обектив на писателите-символисти. Тяхната емоционалност отново постави на дневен ред (след романтиците) проблема за политическата и творческата свобода на художника, за неговото място в социалната йерархия, макар и в една по-приглушена гама в сравнение с поезията и белетристиката на романтиците. Символизмът и като естетика, и като художествена практика е много разнороден. В него има и революционно бунтарство, и човеколюбие, и състрадание към нещастието на другите, от една страна, примирение към съществуващия ред, благословия към „избраните“, към талантите и гениите, аристократическо високомерие не само към еснафите, но и към непосветените в магията на творчеството, към художествено необразованите, от друга. И в третирането проблемите на естетичното“ символизмът доказа, че е един от преките наследници на романтизма - в поезията на Верлен и на Рембо особено се срещаме с познатите ни въпроси за конфликта между твореца и обществото, за неговата безприютност и самота, за хулите и нападките, на които е изложен от страна на невежата публика, за духовния му аристократизъм (у Маларме).