Институция
University of Veliko Turnovo
Е-поща
Библиографски раздел

Стефан Стамболов и неговата поезия

Free access
Статия пдф
3202
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Личността на Стефан Стамболов влезе в нашата история много преди разгарянето на следосвобожденските политически страсти, но остана в нея с името си на държавник и политик и с незавидната слава на диктаторите. Неговият жизнен път премина през огъня на три въстания, освети се от заревото на една освободителна война, за да завърши в смутното време на политически убийства, Детронация на князе и ренегатство - време, в което споменът за близкото минало е вече в забвение. на Както казва Ефрем Каранфилов, „За Стефан Стамболов е писано безкрайно много. И винаги ще се пише. Той в това отношение държи първо място между буржоазните държавници. "1 Но извън полемиките, някъде встрани от погледа литературния историк, е останал проблемът за поетическото творчество на бележития революционер, политик и държавник. Дефинирано без колебание като художествено непълноценно, то не е предмет на опознаване и проучване и днес е слабо познато както на обикновения читател, така и на специалистите. А интерес към него съществува и той може да бъде литературно оправдан. Първоначално за Стефан Стамболов като за поет се заговаря покрай Ботев. По-късно Захари Стоянов ще спомене в „Записките“ си няколко особено популярни негови песни, пети по време на двете въстания - Старозагорското от 1875 г. и Априлското от 1876 г. Той дори цитира (вероятно по памет) две строфи от тях. Така всеизвестното „Не щем ний богатства" влиза в историята и остава като единствено признание за автора си. За съвременниците поезията на С. Стамболов става известна, най-вече чрез периодичния печат (в. „Знаме“ и в. „Нова Бъл гария") и бунтовните песнопойки, издавани в навечерието на двете въстания война от 1877-1878 Освободителната руско-турска г. И По обем творчеството на Стамболов надвишава това на Ботев, Чинтулов и Геров. Но то има и свои художествени достойнства. Известните ми 60 стихотворения, между които и две поеми, изненадват с разнообразната си постройка и модификация на стиха. Разбира се, не всички удовлетворяват един обективен критерий за художественост, стихът е насочен към експресията и тя често разколе бава мерките му за поетичност. И така, поет ли е Стамболов и ако е такъв, какъв е пътят на поетическото му откровение? Поет по призвание или поет по необхо димост?


Библиографски раздел

Владимир Василев и големите критически сюжети на литературата ни. Фрагменти от генеалогията на мита

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The text is dedicated to some critical plots in the Bulgarian literature of the 20-th century - the attitude of the "Misal" journal to Ivan Vazov; the escalating topic of renegation after the transition of "the four" (N. Furnadjiev, As. Razcvetnikov, A. Karaliychev, G. Tzanev) from Georgi Bakalov's "Nov Pat" journal to Vladimir Vasilev's "Zlatorog" journal; the polemics involving Ivan Radoslavov and the "Hyperion" journal about the fate of Bulgarian symbolism; the actualization of the problem of plagiarism; the debate about hereditary rights over the new poetic language; the tension between left and right literary editions in the period between the two world wars, and the dangerous political consequences it caused after 09.09.1944. The plots in question are examined in the context of the larger topic of the activation of the literary myth Vladimir Vasilev and its metamorphoses in Bulgarian cultural life. The text synthesizes and develops further ideas, rooted in the book "The literary myth Vladimir Vasilev", published by the author in the year 2000.
    Ключови думи