Крумка Шарова

Пътят, който извървя българският народ през XVIII и XIX в. в културното развитие и трансформацията, която настъпи в неговия духовен живот и мислене, разделят две епохи на историческото му битие. За малко повече от столетие и половина българинът преодоля средновековния начин на живот, на производство и светоглед и излезе от своето средновековие, насилствено продължено с цели три века от османското завоевание. Българската възрожденска култура, създадена с огромно напрежение на националните сили в условията на убийствения гнет на поробителите, бе плод на цялостния подем в развитието на народа и е неоспоримо доказателство за огромните промени, които бяха настъпили в неговото развитие. Отделянето на културните процеси, които се извършваха през епохата на Българското възраждане от общия поток на социално-икономическите и идеологическите и от цялостното освободително движение на българския народ през XVIII и XIX в. в разнообразните форми на неговата изява, е, разбира се, условно, както и самият термин „възраждане“. Наистина именно през XVIII и XIX в. българският народ се възроди" за нов живот, за самостоятелно политическо съществуване, извоюва освобождението си и възстанови своята самостоятелна държава. Но историческите процеси и явления, които свързваме с Възраждането, далеч не означаваха просто или буквално възраждане, възстановяване на съ стоянието на българското общество преди османското завоевание, което прекъсна естествения ход на развитието на българския народ и забави превръщането на възникващите нови тенденции в мисленето на Средновековна България от XIV в. в историческа реалност. Епохата на Българското възраждане бе отделена от три столетия на тежко чуждо иго с огромните последици от него - унищожение на българската феодална държава и аристокрация, господство на чужда феодална класа и държава, народностна и религиозна дискриминация, демографски загуби, неогра ничена експлоатация от страна на различните прослойки на чуждата феодална класа и от страна на държавата, прекъсване на самостоятелните държавнополитически, стопански и културни отношения на България с балканските страни и с Европа. Онова, което се раждаше в недрата на българския народ през XVIII и XIX в., беше нещо ново и съвсем различно и от социалната структура, и от политическата действителност, и от културно-психологическия облик на Сред новековна България независимо от естествената и ревниво пазена и поддържана историческа приемственост.