Й. С.

На 9 май 1979 г. се състоя публична за щита на дисертацията на Людмила Крумова Григорова на тема „Проблеми на твореца и творчеството в западноевропейските литератури ХІХ-ХХ в.". На защитата присъствуваха членовете на специализирания научен съвет по литературознание, научни сътрудници, специалисти, писатели, граждани. Рецензенти на дисертационния труд бяха проф. Ефрем Каранфилов и проф. д-р Кръ стьо Горанов. Те се спряха на структурата на труда, изложиха приносните моменти в него и подчертаха, че дисертацията като цяло е едно положително явление за нашата научна литература, което дава основание на Люд мила Григорова да бъде присъдена научна степен „Кандидат на филологическите науки". Още в уводните си думи проф. Ефрем Каранфилов подчерта, че Людмила Григорова показва задълбочено познание на фактите и разбиране на разработваната пробле матика. Той се спря последователно на отделните части, като композиционна структу ра на дисертацията. Трудът се състои от встъпителна глава и две отделни части. С встъпителната част се очертава основната проблематика на темата. Дисертантката се спира на „Бунтът на романтиците“: конфликтът творец - общество в затворена система". В първата част, озаглавена „Елитарността на концепцията „изкуство за изкуството" и модификациите на темата у пред ставителите на модернизма“, се разглежда парнасизмът като реакция на романтизма, и символизмът като реакция на парнасизма, и завършва с анализ на естетическите концепции на Оскар Уайлд. Проф. Каранфилов подчерта, че е проследено създаването и развитието на школата на парнасизма и връз ката и с някои проблеми на съвременността. По-нататък, спирайки се на символизма, „ав торката с основание не разглежда тези школи, догматично противопоставени една на дру га, без преходи и преливания, а се стреми да подходи към отделните автори и произведе ния конкретно“. Например, спирайки се на Бодлер, тя успява да обясни някои от основ ните си тези. Разгледани са и възгледите на символисти като Рембо, Верлен, и др., както и специфичните особености на немския и австрийския символизъм. Спирайки се на романа „Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд, авторката се е насочила към двата характерни контрапункта в творбата. изкуство - действителност и морал - красота, разкривайки и житейската трагедия на самия писател.