Цветана Романска

В своето сравнително доста дълго раз- витие, от 1842 г., когато Ив. А. Богоров издава първата сбирка с български на- родни песни и пословици, българската фолклористика е постигнала значителни успехи не само по отношение на събирането и издаването на фолклорни мате риали, но също и на тяхното изследване. Една важна празнина обаче, която до скоро оставаше незапълнена в нея, беше отсъствието на по-значителни цялостни и обобщаващи трудове върху българ- ското писани народно поетично творчество, на- с необходимата научна задълбо ченост и компетентност. Прегледите, по132 местени в миналото предимно в някой помагала по българска литература, като напр. на Ал. Т. Балан в неговата „Бы гарска литература“ (1896) и др., твърже ценни за времето си, днес вече не могат да се използуват напълно поради често остарелите и преодолени в науката въз гледи, които се застъпват в тях, а също ипоради значително по-малкото количе ство материали, върху които са изградени Изтъкнатата празнина в нашата наука българското народно постично творчество беше до голяма степен запълнена пре изминалата 1959 г. с появата на два фот клористични труда с важно значение, именно „Българските народни песни" от проф. Й. Иванов (издание на Института за българска литература при Българската академия на науките) и „Български фолклор" от проф. П. Динеков. Книгата на проф. П. Динеков представя дял първи от цялостния му преглед върху българския фолклор, чийто втори дял предстои да излезе в близко бъдеще. В сравнение с направеното до днес в тая област тя представя твърде сериозен опит да се прецени българското поетично народно творчество от гледището на съвременната прогре сивна наука, като се разяснят и разкритикуват всички остарели пояснения и схващания въз основа главно на опита на съветската фолклористика, която авторът грижливо епроучил.