Деян Павлов

Белградският вестник „Борба“ от 15 юли 1959 г. помести статията „Загрижени за душата“ от Милан Богданович в отговор на статията „Естетическият ревизионизъм и неговата литературна жетва в Югославия" от Деян Павлов („Литературна мисъл", кн. 3, 1959). Милан Богданович не е случаен човек в съвременния югославски културен живот. Той е един от най-изтъкнатите литературни критици и историци, член-кореспондент на Сръбската академия на науките, професор в Белградския философски факултет до 1949 г., дългогодишен председател на Съюза на писателите в Сърбия и директор на Народния театър в Белград, понастоящем подпредседател на Съюза на югославските писатели. През миналата година Богданович получи най-голямото официално признание в югославската култура - наградата за цялостното му творчество, наречена „награда за делото на целия живот".

„Главната линия на развитието се състои в това - литературата и изкуството винаги да са свързани с живота на народа, правдиво да отразяват богатството и многообразието на нашата социалистическа дей ствителност, да показват ярко и убедително великата преобразяваща дейност на съветския народ, благородството на неговите стремежи и цели, високите му морални качества. Така очертаната (в известния партиен документ на КПСС „За тясна връзка на литературата и изкуството с живота на народа") главна линия в развитието на социалистическото изкуство не е пожелание на отделна личност, а изискване на самия живот. Следвайки марксистко-ленинските принципни указания на комунистическите партии от социалистическите страни, творците на съвременното социалистическо-реалистическо изкуство се свързват все повече с народа, създават ярки художествени произведения, които вдъхновяват трудещите се за нови и нови завоевания в изграждането на обществото на социализма и комунизма. Въздействието на социалистическото изкуство върху съзнанието на милиони хора не само в страните, освободени от капиталистическия гнет, нараства. Тъкмо това тревожи сериозно идеолозите на империализма. На тяхна помощ в борбата против прогресивното изкуство дойдоха съвременните ревизионисти от Югославия. В съзвучие с волята на реакцията ревизионистите системно отправят нападки срещу партий ността на социалистическата литература и изкуство, срещу връзката на изкуството с народния живот, клеветят и отричат социалистическия реализъм.