По страниците на литературния печат в чужбина

Белградският вестник „Борба“ от 15 юли 1959 г. помести статията „Загрижени за душата“ от Милан Богданович в отговор на статията „Естетическият ревизионизъм и неговата литературна жетва в Югославия" от Деян Павлов („Литературна мисъл", кн. 3, 1959). Милан Богданович не е случаен човек в съвременния югославски културен живот. Той е един от най-изтъкнатите литературни критици и историци, член-кореспондент на Сръбската академия на науките, професор в Белградския философски факултет до 1949 г., дългогодишен председател на Съюза на писателите в Сърбия и директор на Народния театър в Белград, понастоящем подпредседател на Съюза на югославските писатели. През миналата година Богданович получи най-голямото официално признание в югославската култура - наградата за цялостното му творчество, наречена „награда за делото на целия живот".

Едва ли ще се намери сериозен литератор-марксист, който да оспори вредността на принизените изисквания към днешната литература. За всекиго е ясно, че с развитието на новата ни литература ще се повишат и изискванията към нея. Но за марксиста не е изненада и обстоятелството, че чуждата идеология се възползува от отделните творчески несполуки, плод на опростени възгледи и принизен критерий, за да се опълчи срещу идейната основа на социалистическото изкуство. И поради това този, който призовава към повишаване на „художествената тарифа", без да си дава сметка в името на какво се предявяват нови изисквания към творчеството, волю-неволю пречи тъкмо на извисяването на социалистическата литература, като открехва вратата за чуждите влияния. Твърде поучителен пример в това отношение ни дават възгледите на някои Полски литератори.