К. Н. Кантарев

Знае се, че Ботев не е търсил теми за своите лирически творби. Че поводът за всяка една от тях е свързан с някакъв факт от непосредствената действителност, с някакво събитие из лич ния му живот. Такъв е случаят с „Хаджи Димитър“, „Обесването на Левски“, „Майци си“, „Дел- ба“, „На прощаване“ и пр. „Моята молитва" оставаше като че ли единствено писана без конкретен повод. Литературните критици се помъчиха да намерят повода за нейното написване. Още в 1925 г. Иван Хаджов (Обществена мисъл, 1925, кн. 3) потърси връзка със стихотворението на княз Вяземски „Русский бог", печатано в сборника „Русская потаенная литература ХІХ столетия" Лондон, 1861: „Това е Бог ухабов, бог мятелей, бог преселочних дорог, бог ночлегов без постелей - вот он, вот он русский бог. богът, когото разумът на автора не може да признае, бог, когото свободолю бивият поет не може да носи „в сърцето и душата". Това е богът на заблудените страдащи и заблудените охолници, на всичко мрачно и грозно в руската земя. Тъкмо такъв, какъвто е небесният бог в „Моята молитва" на Ботева" - пише Ив. Хаджов. Той намира дори любопитни съвпадения от формално естество" между двете творби: „в ритъма, размера на стиховете и пр. Петнадесет години по-късно Малчо Николов потърси връзка между поезията на Ботев и някои образци от руската революционна лирика - Ботевата „Борба“ и „В память юнских дней 48 года" на Морозов, „Елегия“ и „Элегия" на Язиков и др. Като сочи за известна близост", М. Николов подчертава още, че може да говори за някакво влияние в „много ограничен смисъл". Още по-далечно е отношението и на Ботевата „Молитва" към стихотворението на княз Вяземски - Руский бог".

Познавах Радославов от 1945 г. - първата конференция на българските писатели в Со фия. Оттогава връзките ни не престанаха: посетих го няколко пъти в Драгалевци, той мене в къщи, после пак аз в София, той- вече на легло. Един ден позвъних в жилището му на „Оборище" 131. Отвори ми и застана на вратата мъж - висок, слаб и бледен, наметнат с лек вълнен шал. Беше се променил, но не беше трудно да го позная - все така бавен, тих и мъдър. Светлокафявите му очи блестяха живо въпреки изтощената физика. Блага усмивка заигра на лицето му, когато след малко колебание ме позна. Беше радостен да го посещават близки хора, с които можеше да споделя по литературни въпроси. - Идвайте, идвайте сякога, когато сте в София! Толкова ми е приятно... Посетих го пак и пак. И последен път месец-два преди края. Почти не напускаше леглото, облегнат на няколко възглавници, много слаб, изтощен, но с жив и бодър дух. Говорихме за Трая нов, за вдигнатата възбрана от него, за последната „Книга от моите страници" на Радославов, за томче спомени и писма, които трябваше да приготви за печат по искане на „Български пи сател".... *** Макар със закъснение, в нашия литературен живот се изживяха много увлечения. Отдав на ли беше, когато се колебаехме с Пенчо Славейков и пълното събрание на съчиненията му (1958-1959)? Г. П. Стаматов изживя печалната участ да бъде изхвърлян от учебната прог рама по литература в гимназиите като черноглед", писател без светли обществени перспекти ви. Възбраната от Траянов бе снета неотдавна и едва през 1968 г. Л. Стоянов - един от близ ките другари на Радославов - има щастливата възможност да приветствува изд. „Български писател" с решението му да издаде последния сборник от критически статии и очерци на критика. Години вече Ив. Радославов - последният от старата фаланга литературни критици не е между нас. Ако приживе съвсем несправедливо беше забравян, затулян и отричан, колкото по-често след смъртта му си спомняме за него и честното му литературнокритическо дело, толкова повече ще печели българската култура и литература. Няколкото писма - част от получените, - които даваме, целят да припомнят някои от характерните схващания, с които живя и работи той, някои изказвания, по-специално за класика на българската проза Елин Пелин.