Манон Драгостинова

Що еестетично?" - с този въпрос започва монографията на Л. Н. Столович Эстетическое в действительности и в искусстве" (Москва, 1959). „От гледна точка на съвременната естетическа наукапише авторът - тези явления и предмети на действителността, тези способности на човека се характеризират като естетични, които тъй или иначе се включват в особеното, специално отношение на човека към действителността - естетическото отношение". Както виждаме, съвсем общо опре деление, чийто смисъл се изразява в това, че естетичното се схваща като специално отношение. От тази предпоставка към поизчерпателното определение на естетич ното са възможни няколко посоки. Столович е избрал тази, според която естетиче ското отношение се определя от своя обект - естетическите свойства на действителността. Те (прекрасно, отвратително, грозно, трагично) съществуват обективно, независимо от нашата воля и нашето съзнание, въпреки че не са вън от обществото и човека. Авторът се разграничава от А. И. Буров, според когото естетическите качества не се реализират" без възприемащия субект.

Появата на Елин Пелин като творец е свързана с историческите и културни условия у нас в края на 20-те години и началото на нашия век. Този период го поставя в една зависимост по време от народниче ството в литературата ни. Писателите народници като идейници бяха носители на типична селско-дребнобуржоазна, идеология. И тъй като своята роля като творци те виждаха в задължението да създават литература, изпълняваща обществе ни задачи, творчеството им се оказа тясно обвързано с идейните им въз гледи, от което то получи предопределена насока. Особеностите на народническата идеология по един особен и ярък начин оставят отпечатьк върху образите, създадени от тези писатели. Изследването на творец като Влайков например често налага по-дълго задържане върху идей ните му убеждения, които той споделя в края на миналия и в началото на настоящия век, когато създава „Ратай“, „За чича Стайка“, „Леля Гена“, „Хроника“ и други. Стремежът да се задържи развитието на страната, като се запазят дребноселските и дребнозанаятчийски форми на живот, присъствуваше като идеен кръгозор на неговите герои, като тяхно светоусещане и психика. Тази особеност на Влайковото творчество и другите пишещи в народнически дух творци има своите силни и слаби страни. Силната страна се състои в това, че с най-добрите си произведе ния те станаха „глашатаи" на една широка маса от средното и бедното се лячество и издигнаха глас против безправието на политическите режими след Освобождението. В този смисъл творчеството им се оказа дълбоко демократично и навременно. То звучеше правдиво с повика им за справед ливост по отношение на едно многобройно пропадащо съсловие. Но в същото време икономическото развитие на страната, което в областта на държавната организация отиваше към все по-голямо ограничаване на буржоазно-демократичните принципи на управление, твърде скоро до веде до крушението на дребнобуржоазните мечтания и заедно с това до каза нетрайността на Този идеал се народническия естетически идеал. оказа незадоволителен в своето хуманистично и общочовешко съдър жание.