Кнут Хамсун и българската литература

Темата е многоаспектна. Тя предполага изясняване на въпроси, свързани с отношението на културната ни общественост и на мнозина български писате ли към големия норвежки и световен писател, анализиране на влиянието, което той е оказал, анализиране на преводите у нас. Специална задача би било да се характеризират рецензиите и статиите за делото му. Тук ще засегна само някои страни на тези сложни и многообразни въпроси с цел да покажа какво голямо, невероятно влияние е имал върху творческите среди у нас Кнут Хамсун, с какъв пиетет са се отнасяли към него преди Втората световна война. Това е интересно като феномен - неслучайно някои говорят за създаден през определено време култ към творчеството на Хамсун, а след някои трагични обстоятелства, свързани с политически позиции на писателя по време на Втората световна война - за развенчаване на култа. Подтик да се насоча към темата ми даде един разговор с изтъкнатия съвременен белетрист Андрей Гуляшки. В творческа анкета той ми каза следното: „За мен Хамсун е един от най-големите майстори на поетиката на романа. Той е внесъл много нови неща, открил е някои нови елементи, с които постига както характеристика на героите, така и обобщена представа за средата и атмосферата, в която се развива действието. Като всеки майстор не може да му се подражава, той не може да има следовници. Неговите открития са оригинални, но си остават само негови. Като всеки скъпоценен камък той не може да бъде дублиран. Хамсун откри в областта на поетиката втория план и подтекста - той превърна подводното течение на действието в основно течение. Хамсун оказа много голямо влияние върху нашата интелигенция от 20-те и 30-те години на нашия век със своя хуманизъм, с косвеното разобличение грозотата на капиталистическата действителност. В това отношение „Глад" е пример. Бидейки обаче ограничен в своята класова нагласа, той не можа да намери правилния път от безизходицата, но доказа тази безизходица с търсенето на красотата в самия живот. Той положи един път, който по-скоро говори за отрицателните страни на действителността, отколкото е позитивен пример за пътя на човечеството. Хамсун е един от моите учители по отношение на сталистиката. Аз винаги съм мислил, че той може да бъде учител по стилистика на всички белетристи, независимо от това, в какви стадии на развитие се намират; дори по отношение употребата на местоимения, с акцентуването върху някои от тях, той е внесъл нови неща в поетиката. Романите „Глад“, „Мистерии“, „Виктория" са в световната съкровищница на литературата. Хамсун е един от най-големите художници на природата, на 8 Литературна мисъл, ки. 2 113 гората - изображението му е истинска магия. Сега има още по-голяма нужда да бъде издаван. Крайно време е у нас да излезе пълно издание на съчиненията му - и днес те ще учат и ще вълнуват. Тази висока оценка у нас се споделя от мнозина писатели от по-възрастното поколение. Самият аз още като ученик съм чел произведенията на Хамсун и те дълбоко са ме вълнували, затова възхищението на Андрей Гуляшки не ми изглежда странно.