Съвременникът и концепцията за личността в литературата

Победата на социализма създаде реални възможности свободно и всестранно да се развива личността, да прояви своята сложна и богата душевност. Такава е обективната обществена основа, върху която комунистическата партийност като нов тип осмисляне на реалността в литературата извежда непозната преди концепция за човека-герой на художественото пресътворяване, главен двигател на обществения процес. Тази концепция има изключително значение, защото именно чрез човека писателят има възможност да направи своите художествени открития за времето и за света. К. Маркс беше писал: ... същността на човека не е абстракция, присъща на отделния индивид. В своята деятелност тя е съвкупност от всички обществени отношения. Видният английски писател и общественик Чарлз Сноу, когото не можем да обвиним в пристрастие към учението на марксизма, в едно свое интервю заявява: „Щом извадите човека от общественото обкръжение, с това вече вие го правите неинтересен, не го правите значителен, напротив, той става крайно обеднен. Напомняме тази мисъл на английския писател, защото за съвременната буржоазна литература е присъщо не само откъсването на човека от обществената среда, а все по-пълното обезчовечаване на литературата. Проблемът за човека е невралгичен център на съвременната идеологическа борба и силата и привлекателността на социалистическата литература е преди всичко в нейния нов подход. В концепцията за човека като във фокус се сплитат различни идейни и философски тенденции на сегашния свят. Твърде показателна е активизацията на буржоазните изследователи на литературата, естетиката, философията. Ето някои заглавия на книги от американски автори, излезли през последните години: „Проблемите на човека" - Дж. Дюн, „За природата на човека" - Д. Рунес, „Ирационалният човек“ - У. Барст, „Величието на чове ка" - П.Уестбрук, „Човекът против митовете" - Б. Данем. Западногерманският социалдемократ В. фон Кноринген твърде точно обяснява причините за особената активност: „Онази област, където се намира основното противоречие, което не може да се разреши и което разединява двата свята, се явява същността на човека, неговото ядро, неговото вътрешно същество. Тук се намира полето на битката, върху което трябва да се вземе решението за по-нататышния път на човечеството.