Повестите на Иван Вазов

Първият опит на Вазов в белетристиката е повестта „Неотдавна“. В същ ност това са мемоари, в които авторът разказва за своето участие в революционния комитет в Сопот, за трудното си бягство от града до Пловдив, а оттам до Цариград и Румъния, за участието си в революционния комитет в Румъния. След неуспеха на Априлското въстание Вазов се страхува за живота си и се стреми неприпознат да премине през тоя дълъг и опасен път. Какви белетристични качества демонстрира Вазов в своя първи опит? Авторът не преследва големи творчески амбиции и в първата проба на перото му в прозата не бива да търсим изявите на един разцъфтял вече талант. Пък и рядко някой белетрист е постигал големи успехи още с първата си творба - умението на белетриста се натрупва бавно и постепенно. Но още в „Неотдавна" Вазов разкрива едно от най-ценните качества на белетриста - умението да фабулира, да изгражда сюжет. Като имаме пред вид документалния характер на произве дението, като имаме пред вид стремежа на автора да избягва срещи и разговори (за да не бъде разпознат), като имаме пред вид колко ограничен е повествователят във времето и мястото на действието, а оттам и в композирането на работата си - само тогава можем да разберем колко голям е успехът му в това първо белетристично произведение. Той пътува от едно място до друго (и това определя композицията на творбата), принуден е да бъде сам, избягва да се среща с едни и същи хора и затова не може да влиза в трайно взаимодействие с други герои, в трайни сюжетни връзки с тях, стеснени са и възможностите за водене на диалог, обстановката непрекъснато се мени и заплашва да претрупа повестта с твърде много описания. И въпреки всичко това Вазов успява да създаде един занимателен сюжет и да напише една творба, която се чете с истинско увле чение. А едно от първите качества на белетриста е тъкмо умението да ангажира вниманието на читателя, да го заинтригува, да създаде занимателен сюжет. В ония далечни години, когато нашата белетристика все още си проправя път и търси да създаде от недостатъчно образования българин свой читател, занимателността на сюжета е задължителен белег за успеха на всяка повест. Не по-малък е успехът на Вазов и в овладяването на белетристичните сред ства за изграждане на образа. Колкото и да е затруднен от обстоятелството, че в „Неотдавна" има в същност само един герой, Вазов все пак успява да го постави в контакт с други лица или с други условия и в тоя контакт да даде възможност на героя си - на повествователя, защото действието се води от негово име - сам да се изяви пред читателя. Дори и епизодичните лица, с които ни среща, се характеризират с изявена индивидуалност, с точно доловени черти на характера, с пластично оживени портрети.