албанската

Появата, развитието и наследството на идейните и художествени течения, на литературните родове през различните етапи на литературното развитие, тъй както и редица други явления от историята на албанската - литература съдържат цяла поредица от отлики, които могат да бъдат осветлени, като се имат предвид специфичните условия на националното и историческото развитие на Албания. Албанската литература се е развивала в условия на национален гнет и на твърде дълго господство на феодални отношения. Управляващата феодална класа, интимно свързана с отоманската империя не само политически, но също така културно и идеологически, липсата на национална църква на езикова традиция, съществуването на три различни религии и следователно принадлежността към противоречиви идеологически течения (хри стиянство, европейска буржоазна култура и ислямизъм), липсата на един икономически,политически и културен център - това са в едри линии историческите фактори, които са направили по-трудно, отколкото в другите страни, осъществяването на една синтеза на модерната национална култура. През XVIII век в Албания продължава да съществува старата литера тура с конфесионален характер, чийто главен представител еалбанското католическо духовенство. Своето право на съществувание и опора тази ли тература намираше в съпротивата на планинското население срещу ото манското владичество. Нейната традиция от онова време продължава Гж. Ка зази, който в 1743 г. публикува един катехизис, в който изразява своята загриженост и любовта си към матерния език, особеност, свойствена на всички стари албански автори. Обаче отливът на вълната от въстания против Турция заличи нейното значение също и в тази литературна продукция. Със своя тесен, конфесионален и регионален характер старата албанска ли тература не можеше вече да задоволява изискванията на новото време, което възвестяваше възхода на буржоазията. Ала този дух на съпротива срещу Турция, който и беше свойствен, продължаваше да се съхранява: той ще се развие като елемент, внедрен в по-късната албанска литература.

In 1860, Grigor Părličev, a Bulgarian from Ohrid in Macedonia, won the prestigious yearly Athenian poetry contest with the romantic epic poem in archaic Greek O Armatolos (An armatole is a kind of Ottoman policeman recruited among the Christian population of the empire.) The poem describes the exploits of an Albanian armatole and a number of Albanian robbers, who are all represented in a remarkably flattering way. However, in an endnote Părličev explicitly states that all Albanians are actually Greeks. Two years later, he again participated in the Athenian poetry contest ― this time unsuccessfully ― with another epic poem, Skenderbe's, dealing with an episode in the life of the Albanian national hero Skander beg and his resistance to the Ottomans. One may wonder why a Bulgarian pays tribute to Albanian heroes in Greek poems. One explanation is that Părličev during his stay in Athens in the 1850s and the early 1860s had adopted to a large extent the Greek national ambitions, which implied that all Orthodox Christians with some knowledge of Greek were actually Greeks. Precisely at the time of Părlicev's participation in the poetry contest, Albanian intellectuals like Thimi Mitko, Anastas Byku, Jani Vreto and others argued that Albanians and Greeks had common ancestors and actually constituted one single people. Părličev obviously supported their ideas. However, as a closer reading of both poems indicates, Părličev was in fact more interested in the religious aspect of the conflicts he described. Actually, he displayed a pre-national (or pre-nationalist), religious Balkan identity rather than identifying himself completely with a particular ethnic or national community.