Summary
Книгата на доктора на филологическите науки проф. М. М. Гиршман е плод на дълбок и траен научен интерес към един актуален и същевременно малко изследван проблем ритъма на художествената проза. Целенасоче ната изследователска дейност на съветския теоретик е намерила практическа реализация в книга, полемична по своята същност и едновременно с това респектираща с овладяността на материала, със задълбочеността и прецизността на анализа и аргументацията, с полемично-евристичния характер на обобщенията. 130 Авторът работи върху проблемите на ри тьма в художествената проза продължително време. Теоретичното осмисляне на някои идеи, развити в изследването, е свързано и с пряката преподавателска дейност на М. М. Гиршман в Донецкия държавен университет. В него той чете в продължение на дълги го дини спецкурс „Анализ на художествените произведения" и заедно с това публикува ре дица работи по теория и практика на цялостния анализ. В тях той се сблъсква с проблема за ритмическата организация на художестве ната творба и по-специално със специфичното проявление на тази организация в художестве ната проза. Изследването, обяснението и функ ционалният анализ на особената проява и роля на ритъма в прозаичната творба са основната цел на монографията. Авторът прави интересен и оригинален опит да докаже и изяс ни художествената значимост и специфичната съдържателност на ритьма в художестве ната проза. Съвсем общо може да се каже, че той разглежда ритмическата организация на прозаичното произведение като определен момент на формиране и разгръщане на художественото цяло, като своеобразен израз на вътрешното единство, на общите идеи и организиращите принципи на художественото произведение. Според М. М. Гиршман, като изпълнява тези свои функции, ритъмът в крайна сметка наравно с останалите елементи, а при някои автори и в по-голяма степен, въплъщава смисловото единство на творбата, на саморазвиващото се по своеобразен път художе ствено цяло.
Ритм художественной прозы от М.М. Гиршман
-
-
KeywordsSummaryКнигата на доктора на филологическите науки проф. М. М. Гиршман е плод на дълбок и траен научен интерес към един актуален и същевременно малко изследван проблем ритъма на художествената проза. Целенасоче ната изследователска дейност на съветския теоретик е намерила практическа реализация в книга, полемична по своята същност и едновременно с това респектираща с овладяността на материала, със задълбочеността и прецизността на анализа и аргументацията, с полемично-евристичния характер на обобщенията. 130 Авторът работи върху проблемите на ри тьма в художествената проза продължително време. Теоретичното осмисляне на някои идеи, развити в изследването, е свързано и с пряката преподавателска дейност на М. М. Гиршман в Донецкия държавен университет. В него той чете в продължение на дълги го дини спецкурс „Анализ на художествените произведения" и заедно с това публикува ре дица работи по теория и практика на цялостния анализ. В тях той се сблъсква с проблема за ритмическата организация на художестве ната творба и по-специално със специфичното проявление на тази организация в художестве ната проза. Изследването, обяснението и функ ционалният анализ на особената проява и роля на ритъма в прозаичната творба са основната цел на монографията. Авторът прави интересен и оригинален опит да докаже и изяс ни художествената значимост и специфичната съдържателност на ритьма в художестве ната проза. Съвсем общо може да се каже, че той разглежда ритмическата организация на прозаичното произведение като определен момент на формиране и разгръщане на художественото цяло, като своеобразен израз на вътрешното единство, на общите идеи и организиращите принципи на художественото произведение. Според М. М. Гиршман, като изпълнява тези свои функции, ритъмът в крайна сметка наравно с останалите елементи, а при някои автори и в по-голяма степен, въплъщава смисловото единство на творбата, на саморазвиващото се по своеобразен път художе ствено цяло.