Българската литература в Китай

Българската литература е представена в Китай много години преди освобождението му от капитализма. Големият китайски литератор, мислител и революционер Лу Сюн обръща подчертано внимание на превеждането на чужди литератури, борещи се против мракобесието, за социално и национално освобождение на своите народи. Той пръв представя на китайския народ българската литература. През 1921 г. Лу Сюн превежда разказа на патриарха на новата българска литература Иван Вазов „Вълко на война" и написва пламенна и подробна бележка за живота и творчеството на автора. През 1935 г. той превежда и „Една българка". Бившият председател на Съюза на китайските писатели и един от най-известните китайски литератори Мао Дун превежда през 20-те години разказа на Вазов „Иде ли?“, „Старият вол" и други разка зи на Елин Пелин. Известният китайски книгоиздател Ху Юйджи е превел „Една изгубена ве чер" от Вазов. Видният съвременен китайски писател, председател на Съюза на китайските писатели Ба Дзин е превел разказа на Добри Немиров „Ридо". Но все пак преди освобождението на страната от капитализма в 1949 г. преведените вв Китай български литературни произведения са много малко. По налични данни до 1 октомври 1949 г. в Китай са преведени само пет книги от български писатели: „За едно кътче на душата" (разкази от Георги Стаматов, 1929), „Разкази" от Иван Вазов (1931), „Български разказвачи" (1937), „Български разкази" (16 писатели, представени с по един разказ, 1945) и „Бай Ганю" от Алеко Константинов (1946). Към тях може да се прибавят още няколко разказа и стихотворения, поместени в сборници и литературни списа ния. Известният преводач Сун Юн е превел „Българска христоматия", издадена на есперанто, B която са събрани разкази и стихотворения от 40 български писатели. Преди освобождението на Китай в 1949 г. се появяват и първите статии за българската литература. Ду Ин (псевдоним на Джоу Дзожън, брат на Лу Сюн) най-рано запознава китайските читатели с българската литература. В статията му „Тъжни струни", публикувана в книж ка 9 на списание „Хънан" от 1908 г. и посветена на литературата на потиснатите народи в Ев ропа, са споменати имената на Раковски, Ботев и Вазов. Българската литература е представена системно и в широк мащаб едва след създаването на Китайската народна република. По първоначални данни за повече от 30 години са преведени творби от около 90 български писатели, в това число 47 отделни книги от 27 писатели, 13 сборника с творби на различни автори и 5 сборника с творби на писатели от няколко страни. Наред с това във вестници и списа ния са печатани и други произведения на български автори.