Публикувана на
Free access
Summary
В „Персийските писма" (1721) се разказва за посещението на двама персийци в Париж. Бихме могли да си помислим, че представата им за западния свят е повърхностна и частична. Но става тъкмо обратното: те имат много по-трезв поглед върху френската реалност, отколкото самите французи: благодарение на двамата персийци читателят открива онова, което му е било толкова близ ко, че не е могъл да го долови. Описанията им постигат това въздействие, тъй като в тях се наподобява непознаване на самите имена на нещата - поради което те остават недоловими, — като се заместват с тяхното метафорично или метонимично съответствие: свещеникът се превръща в „дервиш", молитве ната броеница - в „малки дървени топчета". Монтескьо е първият, който съзнателно и систематично си служи с похвата на остранението - така любим на руските формалисти и на Брехт. Означава ли това, че персийците са прозорлив народ, а французите - заслепен? Разбира се, не. Някъде в средата на произведението единият от персийците - Рика - предава писмото на французин, който живее в Испания: това е проникновено описание на испанския характер и французинът се оказва напълно способен да го направи. Рика, който е прозрял механизма, добавя в тълку ването си: „Съвсем не би било лошо, Узбек, да прочета в Мадрид писмото на някой испанец, пътуващ из Франция; мисля, че добре би отмъстил на народа си. Този испанец би бил също толкова прозорлив, колкото са Рика и Узбек; причината е, че имат епистемологично преимущество: те са чужденци. „Абсолютното непознаване на връзките“ („Някои разсъждения върху „Персийските писма"), характерно за възприятията на чужденците, се превръща в преиму щество: връзките, основанията, навиците правят нещата обикновени и поради това - неподлежащи на критическо изучаване. За разлика от тях чужденецът винаги учуден. Описвайки своите изживявания в Париж, Узбек казва: „Пре карвам времето си в наблюдения; всичко ме интересува, всичко ме учудва. " И по-нататък добавя: „Чужденец като мен не би могъл да прави друго, освен e да изучава тази тълпа хора, които непрестанно нахлуват и във всеки един момент ми поднасят нещо ново." Един от двамата събеседници на Рика го опис ва по следния начин: „Вие сте чужденец и искате да разберете нещата, да ги разберете такива, каквито сa…


Бележки по Персийските писма

  • Page range:
    56
    -
    64
    Page count
    9
    Language
    Български
    COUNT:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    В „Персийските писма" (1721) се разказва за посещението на двама персийци в Париж. Бихме могли да си помислим, че представата им за западния свят е повърхностна и частична. Но става тъкмо обратното: те имат много по-трезв поглед върху френската реалност, отколкото самите французи: благодарение на двамата персийци читателят открива онова, което му е било толкова близ ко, че не е могъл да го долови. Описанията им постигат това въздействие, тъй като в тях се наподобява непознаване на самите имена на нещата - поради което те остават недоловими, — като се заместват с тяхното метафорично или метонимично съответствие: свещеникът се превръща в „дервиш", молитве ната броеница - в „малки дървени топчета". Монтескьо е първият, който съзнателно и систематично си служи с похвата на остранението - така любим на руските формалисти и на Брехт. Означава ли това, че персийците са прозорлив народ, а французите - заслепен? Разбира се, не. Някъде в средата на произведението единият от персийците - Рика - предава писмото на французин, който живее в Испания: това е проникновено описание на испанския характер и французинът се оказва напълно способен да го направи. Рика, който е прозрял механизма, добавя в тълку ването си: „Съвсем не би било лошо, Узбек, да прочета в Мадрид писмото на някой испанец, пътуващ из Франция; мисля, че добре би отмъстил на народа си. Този испанец би бил също толкова прозорлив, колкото са Рика и Узбек; причината е, че имат епистемологично преимущество: те са чужденци. „Абсолютното непознаване на връзките“ („Някои разсъждения върху „Персийските писма"), характерно за възприятията на чужденците, се превръща в преиму щество: връзките, основанията, навиците правят нещата обикновени и поради това - неподлежащи на критическо изучаване. За разлика от тях чужденецът винаги учуден. Описвайки своите изживявания в Париж, Узбек казва: „Пре карвам времето си в наблюдения; всичко ме интересува, всичко ме учудва. " И по-нататък добавя: „Чужденец като мен не би могъл да прави друго, освен e да изучава тази тълпа хора, които непрестанно нахлуват и във всеки един момент ми поднасят нещо ново." Един от двамата събеседници на Рика го опис ва по следния начин: „Вие сте чужденец и искате да разберете нещата, да ги разберете такива, каквито сa…