Римите в поемата „Септември”

Според точното определение на Г. Марков поемата „Септември“ „е онова единствено произведение, което е най-висшето поетическо откровение на Гео Милев". То сякаш е изпято наведнъж, в един нестихващ творчески унес. Тази поема е сякаш създадена, за да бъде рецитирана от устата на жилестите работници по младежки събрания и тържества - тъкмо тогава тя звучи най-естествено и най-силно. Същевременно няма друга поетическа творба, в която цялото съдържание да е отразено толкова ясно в римуваните думи. Тук римата е истинско огледало на съдържанието. Принципът да се римуват най-важните, най-силните, най-огнените думи в стиха е спазен абсолютно. Целият този наниз от гръмоподобни думи еспоен, организиран (по термина на В. Маяковски), облагороден от римата. В поемата „се отхвърлят всякакви строги норми, правила, условности. Няма строфи, няма равен брой срички, няма постоянно място на римите. Единственото нещо, което се заимствува от силаботониката, са ритмичените стъпки и римите". Римата първенствува пред ритъма, доколкото той непрекъснато се мени и е силно синкопиран, като честите неравносложни рими усилват още повече синкопите. На много места го и Именно римата задава ритъма, направлява го диктува. Тя обединява в една сложна, но ясна и отчетлива мелодия целия буен поток от звуци, превръщайки го в неповторима богатирска симфония на революционния устрем. В „Септември“ римата издържа блестящо трудния изпит пред революционната поезия. По наситеност с оригинални, неповторени и неповторими рими това произведение е безспорно едно от най-ярките в българската поезия. И същевременно едно от чудесата на българския римуван стих - тук всяка втора дума се римува! Римният рисунък е твърде сложен, несиметричен, често убягващ от погледа, но той присъствува навсякъде в поемата и е в пълна хармония със съдържанието. Неримувани в края на стиховете думи се срещат спорадично и рядко. Познаването на римния рисунък в поемата е твърде важно за адекватното и художествено възприемане на поемата. Неговото замъгляване при рецитиране е причина за избледняване на съответните места. Отбелязвайки, че „в основата на поемата лежи амфибрахият“, Г. Марков правилно подчертава, че „римите възникват... върху асоциативна звукова основа.