С взискателност и стабилна позиция

Акад. Георги Цанев в развитието си има два образа: на критик и на изследо вател-литературовед. С тях са свързани и две фази от развитието му. Те се очертават твърде рязко и като два периода. Различията са съществени. Но наблюдаваме и константност, единство в разнородностите, произтичащо от натюрела, от вкуса, от взискателността... Вече цели шест десетилетия работи Георги Цанев и отдавна е утвърден като един от най-изтъкнатите литературни критици и историци у нас. Заслугите му към нашата художествена литература са много и разнообразни. През 20-те години на настоящия век Цанев започва своята дейност като литературен критик. В своето развитие той се утвърждава ярко и недвусмислено с таланта си да анализира и преценява литературните явления, да открива свежото и новото в подхода на писателите и в техните индивидуални физиономии. Още от края на 20-те години Г. Цанев набляга на необходимостта от по-живо интерпретиране в критическите анализи. Той се противопоставя на критиците еднодневки и дилетанти... Това е последователна линия в неговата дейност. В статията „За литературния критик“ (писана през 1931) в оригинална есеистична форма са изказани мисли за призванието на критика, изграден е идеалният му образ според схващанията на Цанев. Интересно е да се разгледа тази статия; тя безспорно ще ни обясни много от особеностите на критика, от това, към което той самият се стреми в дейността си. Цанев има такива високи изисквания за критическата дейност, за критическия талант, че дори стига до известно идеализиране, набелязва принципи, които едва ли биха могли да бъдат осъществени в цялост. За автора на статията критикът е образец на идейно-естетическа и нравствена пълноценност. Той се контролира от строга и чувствителна съвест, „думите му не познават никакви криви пътеки - както и у поета, те идват направо от сърцето". Критикът е вдъхновен, проникновен читател, който се радва и на най-бледата поетична се от искра, вълнува трепетите на сърцето.