Милена Цанева

Има критици, които продължаваме да наричаме „млади" и след като са преминали сезона на младостта. Има цели критически екипи, събрали в себе си различни възрасти и пера, които така и вървят в критиката - групово. Милена Цанева не принадлежи нито към едните, нито към другите. Лошо е, че го казвам за жена, при това с деликатна чувствителност, но ми се струва, че Милена Цанева никога не е била млад критик" във възприетия от нас смисъл. Това определение не се е връзвало никога с улегналия и темперамент, с достолепното, може би малко старомодно поведение, с научната прецизност в работата й, в която няма „младежки" увлечения и отклонения встрани. Дори ориентацията й - предимно класическото литературно наследство - говори в полза на една възраст, чужда на лутанията в различни насоки. Тя върви някак и без поколение, само в най-общите списъци редят името й горе-долу във възрастовата група. Иначе казваме: Милена Цанева и толкова! И всичко около името и ни е вече ясно: корените на неизменната преданост към литературата, творческите предпочитания, както и убедеността ни, че всеки неин труд ще ни донесе нещо издъно проучено и осмислено, което няма да носи налепите на недоработеността. Около нейното име никога не се е вдигал шум и едва ли ще се вдигне някога. Макар че, ако питаха мен, едно изследване като „По страниците на „Под игото“ или като най-новото и заглавие „В търсене на героя" например, заслужават да се пошуми доста повече около тях, отколкото край претенциозни студии и интервюта, за които вдигаме често непомерна критическа врява. А неадекватната реакция на един или друг литературен факт, лесното поддаване на критически афектации по незаслужаващ повод е също израз на объркване на критериите, симптом за недостатъчна зрелост. Но то си остава за наша сметка. Потънали в своя свят, писатели от типа на Милена Цанева едва ли страдат от липсата на шумно признание. Те са пределно вглъбени в себе си и в своите герои, не им остава време за суетно озъртане встрани. Пък и самите високи обекти на вълненията и на изследванията им са отрицание на лесния шум и лесната слава. Около нея не се шуми, но това съвсем не означава, че Милена Цанева е незабелязана или недооценена от критиката. Нищо такова - просто спокойният и сериозен творец е получавал сериозни и премерени оценки за своите книги, за насоките в работата си, за цялостното си присъствие в литературния живот. За Милена Цанева са писали Стоян Каролев и Ефрем Каранфилов, Георги Димов и Здравко Петров, откликвали са с разбиране младите Светлозар Игов, Петър Велчев и Георги Цанков.