„Modele, imagini,privelisti” от Александру Дуцу

Заедно с Паул Корня, Зоя Бушуленга, Йон Кицимия, наскоро починалия акад. Александру Дима, Михай Новиков и други авторът на книгата „Модели, виждания, изгледи" есред онези румънски компаративисти-небългаристи, които са известни на нашата литературна общественост. Той съдействува за развитието на българистиката в своята родина, като подпомага литературоведи-българисти, поддържа творчески контакти с колеги от България и подкрепя публикуването на българистични изследвания в органите на Института за Югоизточна Европа. Това безспорно определя една от положителните черти в поведението и компаративистичната култура на Александру Дупу, която познават и ценят много наши литературоведи, предимно балканисти от средното и по-младото поколение. Неговата нарастваща популярност у нас и въобще произтича от научните му приноси в областта на компаративистиката и румънската литературна история. През последното десетилетие, което в същност обхваща най-плодотворния период в досегашното му развитие, Александру Дуцу публикува многобройни проучвания от такъв характер, а участието му в различни международни конференции, симпозиуми и конгреси е било за него повод за гостуване и в България. Сред най-значителните изследвания, които го утвърждават като учен, са книгите „Координати на ръмънската култура през XVIII в." (1969), „Проучвания за историята на румънската литература" (1969), Румънските хуманисти и европейската култура" (1974), „Синтез и оригиналност в румънската култура". Към тях отнасям и новата книга „Модели, виждания, изгледи“, посветена изцяло на срав нителна проблематика. В нея авторът обединява две групи проучвания с обща методологическа основа и сходни изследователски задачи: сравнителното изучаване на националните култури в светлината на съвременни методологически постижения и румънската култура в контекста на националните и общоевропейските процеси. Първата група образуват студиите „Модели, виждания, форми“, „Концептуални виждания и литературни структури. Пренасяне от XIX в. „Виждането на другия: изложенията на пътешествениците“, „Взаимно Възприемане: румънско-английски интелекту ални връзки между двете световни войни". Втората група съставят 15 по-малки по обем и критични в основата си статии относно актуални въпроси на компаративистиката, струк турни особености и стилови направления в Румънската култура главно през XVIII—XIX в. Интерес за българския читател представ ляват проучванията от двете групи. На първо място ония от тях, в които авторът излага своето становище по принципни въпроси на сравнителното литературознание и някои важни характерологични черти на румънската култура през посочените периоди. От такава гледна точка вниманието ни привлича сту дията „Модели, виждания, форми". В нея авторът се изказва критично за някои методологически насоки на компаративистичните изследвания, изтъква голямата заслуга на съвре менното сравнително литературознание относно премахването на бариерите на провинциализма" (с. 8), повдига въпроса за моде лите на културите и в тази връзка набелязва някои специфики в културната афирмация на югоизточноевропейските народи, включва лю бимата си тема за ролята на книгата с оглед на културните структури въобще и в румънската специално, подчертава онези импулси" в днешната компаративистика, които предопределят перспективата и очакваните резултати в тази област, застъпва се за съпоставително изследване на специфичното и общото в широкия контекст на интелектуалното развитие. Нека след тази вътрешнотематична информация се приближим плътно до текста и някои от формулировките и решенията на румън ския компаративист. Първостепенно значе ние за опознаване на неговото гледище има, струва ми се, схващането му за „стимулите" в сравнителното литературознание. Александру Дуцу пише: „В помощ на новите ориентации днес идват импулси най-малко по три линии. От страна на изследванията върху ис торията на манталитетите, които предложиха едно ново отношение между творчество и общност, между художник и общество, откроявайки докрай връзките от комплекса, съществуващ между възникването на културния акт (феномен) и последиците му във времето. От изследванията за международните връзки... Накрая от областта на актуалния диалог на човека с машината, който извади наяве факта, че един от най-достойните за внимание аспекти на общуването, както изтъква Норберт Винер, „се разкрива тогава, когато разглеждаме света, съставен от мо дели" (с. 9-10).