За етическите норми на литературната критика

Трудът на критика се оценява не само с научно-професионални, но и с нрав ствени критерии. Съществува понятието „критическа етика“, което обхваща цял комплекс въпроси, вкл. доста остри и принципиални. При размислите за критиката напоследък този аспект обикновено не се засяга. С малки изключения почти не могат да се отбележат отделни публикации на тази тема. В най-добрия слу чай тя се засяга между другото, мимоходом, когато се изясняват въпроси от тео рията и методологията на критиката. А нравственият аспект в дейността на критиката, както показва нейният исторически опит, се нуждае от сериозно и системно изучаване. Ярка проява на тази тема е била на времето си статията на Н. Г. Чернишевски „За искреността в критиката". Нейният смисъл е вътрешнополемичен: тя е насочена срещу уклончи вата двусмислена критика, чието любимо оръжие са всякакъв вид уговорки", „недомлъвки“, „неясни намеци“ и др. под. „извъртания". Чернишевски виждал опасността от такава критика в това, че заблуждава читателите, подрива доверието към себе си и към критиката изобщо. В последна сметка това довежда дотам, че тя да загуби влиянието си върху публиката. Характерно е, че за Чернишевски нравствените норми на критиката зави сят от предназначението й, от разбирането на нейната роля и място в общест вения живот. Неслучайно в поменатата статия той излага своя възглед за същ ността на критиката: „Критиката е съждение за достойнствата и недостатъците на дадено литературно произведение. Нейното предназначение е да изрази мне нието на най-добрата част от публиката и да съдействува за по-нататъшното му разпространение сред масите. Такова разбиране на критиката обуславя и съот ветните нравствени изисквания към нея. Чернишевски се изказва за яснота, определеност и прямост" в критиката, за това, нещата да се назовават със собствените им имена. Тук е уместна и рязкост в съжденията, която така плаши либералната критика. Нещо повече, понякога резкият тон в критиката е неизбежен, тъй като и се налага да се занимава покрай всичко друго и с преследване на празни произведения и колкото е възможно, с разобличаване на вътреш ната нищожност на произведенията с лъжливо съдържание "2. При това Чернишевски учеше да се различават: резкостта, която се дължи на обстоятелството, че справедливото мнение се изказва направо и без заобикалки, и резкостта, коя то е следствие на „неподбиране на думите“, или просто казано - грубостта и безцеремонността, които съвсем не разхубавяват критиката.