Въпроси на богомилството

В навечерието на 1300-годишнината на българската държава е напълно естествено погледът да се обърне към онова новаторско движение, което продължение на няколко века (X-XIV) свързва в Средновековието широко раздвижени маси на българския народ с развълнуваните народи на Европа и носи името богомилство у нас и е наречено „българска ерес“ на Запад. Това е толкова по-съществено, тъй като се касае не за официални отношения на фео дална България с други феодални държави или официални органи, а с контакти и отношения между обществени, народни движения, обърнати срещу феодалния ред. Това обстоятелство определя и особената историческа роля на богомилството, което „под формата на борба на една религиозна идея" (бого милската) „против друга религиозна идея" (господствуващата догматика) формулира първо основни принципи на ранната демокрация в Средновеко вието против официалната феодална догматична идеология и социалната структура на фасалитета, за респект на човешката личност, за равенство между жената и мъжа и събужда ропот и чувство на отговорност у трудещия се човек за състоянието на обществото. Вече няма съмнение за крупното място, което народната нова и новаторска доктрина на „богомилската ерес“, или богомилството, има по цяла среднове ковна Европа, „раздвижена от религиозно-социални спорни въпроси, които бяха отражение на класовата борба на времето“ (Енгелс). Значението на богомилството, или „българската ерес“, изпъква особено силно от проучванията, които бяха направени след Втората световна война, когато се засили интересът към народните движения в историята. Имам пред вид както трудове на български научни работници-историци, така и на значи телен брой западноевропейски медиевисти. След известната публикация на акад. Йордан Иванов „Богомилски книги легенди" (1925) последваха проучвания през изтеклите две-три десетилетия на чл.-кор. Димитър Ангелов, на ст. н. с. Борислав Примов, а в началото на 70-те години - книгата „Две жарави - един пламък", публикувана най-напред в Париж и наречена във френския печат „книга за реабилитация на българ ската ерес" или бугрите. (Разбира се, не се касае за историческа реабилитация на богомилството или на идейното му възкресяване - това би било антиистори чески парадокс, - а да се определи точно неговото място в европейския исто рически свят на Средновековието.)