Великое наследие от Д. С. Лихачов

Във всеки труд на акад. Д. С. Лиха чов читателят е свикнал да намира нови открития, интересни мисли, преосмисляне на общоприети концепции, дискусионни постановки и решения. Новата книга на бележития съветски учен - „Великото наследство", посветена на класическите произведения на руската литература през X-XVII в., ще задоволи интереса както на учения-специалист, така и на широката публика. „Великото наследство не е история на литературата, нито обзор на най-важните паметници на древноруската литература. В него са анализирани само класическите произведения, само онези, които могат да бъдат оценени като образцови и са ста нали символи на руската култура. Кои произведения Д. С. Лихачов счита класически и поставя в една редица с найхубавото, сътворено от признатите класици на руската литература - Пушкин, Тол стой, Горки? В тринадесетте глави на своя труд той избира следните класически произ ведения от осемвековното литературно наследство: „Слово за закона и благодатта" от Иларион, „Повест за изминалите времена", Съчиненията на княз Владимир Мономах, „Слово за похода на Игор", „Моление" на Данаил Заточеник, „Повест за разоряването на Рязан от Батий", "За доншчина“, „Повест за Петър и Феврония Муромски“, „Пътуване през три морета" на Афанасий Никитин, Съчиненията на цар Иван Василевич Грозни, „Повест за Тверския Отроч манастир", Съчиненията на протопоп Авакум и „Повест за Скръбта Злощастие". Без съмнение избрано е найхубавото от древноруската литература. Впрочем в този наниз биха могли да се включат и други литературни шедьоври, като „Сказание за Борис и Глеб, „Ходене на игумен Даниил". Особено жалко е, че не са представени великолепните сати рически и битови повести от XVII в., знаменитата „Повест за Фрол Скобеев", „Поетическа повест за Азовската обсада". За избора обаче винаги може да се спори. Ако изхождаме от високите изисквания за класичност, то от „Великото наследство" биха могли да отпаднат „Задоншчина" (поради своята преднамерена вторичност), не така широко известната „Повест за Тверския Отроч манастир“ и може би съчи ненията на Иван IV, които стоят на грани цата на художествената и деловата лите ратура. Но няма още точни везни, за да отмерим кои произведения можем да счи таме класически и кон „просто хубави в руската литература. Като първо произвение на древноруската литература Д. Лихачов счита „Реч на фило софа" - съчинение, изградено на основата на преводни произведения и включено в състава на най-древния руски летопис. В това произведение, в което е изложена световната история под формата на ораторско обръщение към княз Владимир Святославич с цел да го убеди да приеме християнството, вече са отразени типич ните черти на древноруската литература - историзъм, монументалност, идеализация, етикетност и пр. Неговият автор умело използува историческите и легендарни данни за педагогическото въздействие, за утвърждаване на своята идея. Именно с 116 „Реч на философа“ (около 988 г.) според Лихачов следва да се датира началото на руската литература, хилядолетието на която цял свят ще отбележи в края на 80-те години на нашия век.