Европейский романтизм

Нашата научна литературна критика пропусна да вземе отношение към един труд, който с отделни свои особености засяга методологически обсъжданите сега въпроси на многотомната история на бъл гарската литература. Касае се за книгата „Европейский романтизм". Този труд излезе наскоро след Седмия международен конгрес на славистите във Варшава, на който много от общите и частните въпроси на романтизма в славянските литератури (и не само в тях) бяха оживено разисквани. Проведената изследователска работа преди славистичния форум, както и творческите разговори на специалистите по време на конгреса оставиха двойнствено впечатле ние. От една страна - убеждението, че в интерпретацията на проблема за романтизма започва да преобладава известното, че нейното актуализиране в светлината на сега използуваните методологически прин ципи издава белезите на изчерпването й. От друга страна, изразеното тогава песи мистично настроение относно възможностите да се изясни проблемът, чиито неизвестни се очертаваха като неразгадаеми. С това отчасти се обяснява и обстоятел ството, че интересът на литературната наука към тази нейна вечна проблематика, предизвикала през последните две десети- летия оживени дискусии, смели решения ивзаимно изключващи се хипотези, някак си заглъхна. Споменатото издание се появи тъкмо в такъв „кулминационен" или „кризисен" момент сякаш с цел да задържи и дори да повиши интереса към романтизма. В него се съдържат нови решения на поставяни преди въпроси и се разкриват важни аспек 156 ти на самия проблем, прецизира се класи ческата характеристика на романтизма и се подчертава значението на сравнителнотипологическото изследване на отличаващите го художествени образци и тенденции. Едно от указанията за това е тематич ният профил на поместените в сборника проучвания. Те засягат широк кръг от ме тодологически, историко-сравнителни, ти пологически, жанрови, стилово-компози ционни и други въпроси. И. Г. Неупокоева е озаглавила своята студия „Общи черти на европейския романтизъм и своеобра зието на неговите национални пътища, а И. Шетер - „Романтизъм. Предистория и периодизация"; А. Елистратова уча ствува със статиите, Отношението на романтизма към класическото литературно на следство“ и „Епистолярната проза, на романтиците“, а Е. Саприкина с „Някои особености на романтичната теория на дра мата"; Л. Галди разглежда „Стилистични особености на романтичната поезия в романските страни", а неговият сънародник К. Хорват - „Романтическите възгледи за природата"; Е. Пульхритудова поставя въпроса „За жанровата диференциация на романтичната поема от 30-те години на ХІХ в.", а Л. Сиклаи насочва вниманието към „Традиции на „популярната поезия" в романтизма на редица литератури на Централна Европа". Статиите на К. Пигарев „Романтичната поезия в нейното съотношение с изобразителното изкуство" ина И. Белза „Литературата на романтизма и музиката“ анализират съответни явле ния от две основни и тясно свързани с литературата сфери на художествената кул тура. Както личи, тематично нито една от студиите в сборника не е ограничена с анализ на явления и тенденции, типични за отделни национални литератури. Всички те са насочени към общи и специфични черти на романтичната формация в европейските литератури или предимно в та кива зони на европейския континент, конто са обособени не само географски, но също исторически и духовно. Известно изключение представлява единствено ста тията на М. Сенци „Въображението и верността на природата. Литературната кри тика на Колридж". Но и тя е изградена върху широка сравнителна основа и се преплита с твърде актуални днес публикации на световната компаративистика. Имен но тази широта обединява отделните автори и предопределя основната задача на сборника - да се утвърди едно по-широко схващане за европейския романтизъм като течение, което характеризира цялостно литературната епоха от края на XVIII до 70-те години на XIX в.