Литературни списания от ГДР

Последната книжка за 1975 г. предлага студии от Ерна Хекел и Дитер Уле върху „Културполитически тенденции в ГФР от Георг Венцел - „Взаимодействието между историческо развитие и литературен процес, от Франк Вагнер - Литература на изгнанието - антифашистка литерату ра“, както и очерка на Хорст Налевски за „Райнер Мария Рилке (1875-1926). Връз ка и дистанция", посветен на 100-годиш нината от рождението на поета. Като разкрива въздействието на Рилке върху големите немски поети Й. Бехер, Луис Фюрнберг и Георг Maypeер, авторът доказва неговото значение за литературата на ХХв. Независимо от това, че четвърт век след неговата смърт славата му непрекъснато ерастяла, забелязва се известна празнина в рецепцията на поетическото му творчество, която авторът си поставя за задача да осветли и преодолее. Буржоазното съз нание, разтърсено от катастрофите на двете световни войни, поддало се на разновидностите на прационализма, в даден момент се стреми към осмисляне и одухотворяване на битието съобразно с естетико-религиозни норми и внушения. Делото на Рилке е било използувано за това. Както славата, така и неразбирането му са произлезли, отбелязва авторът, оттам. Погрешната ин- терпретация се изгражда на основата на многозначност, мистификация, пагубно съ чинителство, легенди около личността на поета и действителни наченки на агностицизъм, на консеквентен скептицизъм, на ирационализъм. Според Налевски необхо димо еда се разграничи култът от творче- ството, да се подхожда внимателно и кри- тично към всяко изкушение, което ни пред- лага това дело: да не се търси в неговото лице някакъв пророк или месия, нито висшият естет, макар че Рилке сам неряд ко е допринасял за стилизиране на обра за му. Авторът подчертава, че в много отноше ния Рилке еантипод на нашите разбирания за смисъл, форма и функция на изкуството. Къснобуржоазното гледище за изкуството е канонизирало някои основни начала на естетическата му мисъл - например за 140 решаващата роля на неосъзнатото в творче ския процес, за дистанцирането на всяко изкуство от времето и актуалните му проблеми, за липсата на връзка между творческа мисъл и исторически процес, за пъл ната некомпетентност на твореца по отноше ние социалните проблеми, за специфичната за Рилке примиреност спрямо действителността, преклонение пред това, което съ ществува. Рилке е Така обрисуван, образът на бил причина десетилетия наред марксиче ската литературна наука и критика да се противопоставят остро, особено в началото, на творческата му същност. Едва в средата на 60-те години се прави опит за по-обек тивна интерпретация на делото на Рилке, изтъква се значението му за творческото развитие на редица големи писатели-антифашисти. Авторът подчертава, че възхи щението, признанието, продуктивното дис кутиране с поезията на Рилке е свързано с имената на Бехер, Фюрнберг, Маурер, а също с Фюман и Хермлин, при това не епизодично, а продължително и подновено и в зрелия им период. Всичко това сочи за неоправдано разномислие и създаване на различни представи за Рилке. Проследява се влиянието на Рилке вър ху Бехер. В 1916 г., година на творческо крушение и продължаваща криза, Рилке признава таланта на Бехер, но се дистанцира от него - той му се струва особен, чужд: „Бехер е блуждаеща светлина в безпочвено пространство... той е ридае щата съдба." След три десетилетия дневни кът на Бехер разкрива съпричастието му с делото и личността на Рилке. И все пак той противопоставя на „свръхнежността на Рилке, схваната от него като изтънченост, застрашаваща човечеството, своя идеал - уравновесения човек. Преди избухването на войната и емиграцията Бехер в поредица от двадесет и пет неримувани сонета, озаглавени „Дървената къща", е дал израз на отношението си към света и еопределил по нов начин ролята и мястото на твореца в него. Това произведенне, отбелязва Х. Налевски, ев същност едно непряко разясне ние с Рилке.