Импресионистичаната и / или аналитична критика

Критическата интерпретация на разказите на Хайтов стана повод за ожи вена дискусия в Литературния институт към БАН, пренесена върху страниците на списание „Литературна мисъл“ (маниерът на публикуване на статиите на Н. Георгиев и Т. Жечев във вестник „Литературен фронт" едва ли би могъл да бъде наречен дискусия: това е все пак едно задължаващо понятие). Истинската причина обаче е друга и тя назрява вече години. Назряват условия за сериозна дискусия върху някои методологически проблеми на нашата литературна критика. Става въпрос преди всичко за конфликта между две почти полюсни разбирания за облика и подхода на критиката. Нека подчертаем: става въпрос за една закономерна опозиция, стара почти колкото литературната критика, детерминирана от иманентните функционални механизми на критическата дейност, която по необходимост съчетава интуитивно-естетически и логико-научни аспекти. Иначе вестния има опасност една такава дискусия да стане печална аналогия на небезиз- спор за класическия и свободния стих - т. е, чукане в отворена врата. ратурна Но не съвсем нормалните условия, в които функционира част от нашата литекрайно необходим критика (неприемането на аналитичната критика), правят този спор и наложителен. Защото наивните, интуитивистично-агноизследване стични представи за природата на художествената творба и нейното научно ския подход изглеждат все още на някои другари по-марксически от диалектиче непрекъснат стъпаловиден към творбата като съдържателна структура, в която се осъществява от едно значение към друго, преход от формално къ