Публикувана на
Free access
Summary
О лирической поэзии 60 годов. Изд. „Советский писатель", Москва, 1972, 316 с. Едва ли има друга страна, където руските и съветските поети да са така попу лярни, както в България. Четени в оригинал в превод, произведенията им са намирали у нас втора родина още преди век, имената им нашумяват твърде бързо без дистанцията на десетилетия. През Възраждането се създава традиция за творческо усвояване опита на руското изкуство и после тя се поддържа неизменно. Освен преводите на книги и влиянията върху отделни автори има още един фактор за поддържане на благотворните взаимни връзки между двете славянски литератури - периодичния печат. От началото на ХХ в. до края на Втората световна война почти няма се риозно литературно издание, което да не представя на страниците си личности или течения от артистичния живот в Русия и СССР. Разбира се, най-значително място отделят списанията на комунистическата партия през 20-те и 30-те години, но дори буржоазните не могат да пренебрегнат големите имена на руската литература, без да рискуват да загубят авторитета си и доверието на читателите. Антологията на съветската поезия Oт Христо Радевски, издадена през 1938 г., в годините на фашизма, от най-голямото издателство „Хемус“, като че ли приключи този етап на почти забранените контакти със съветското изкуство. След Девети септември 1944 г. всички вестници и списания разтвориха страниците си за него. В наши дни голяма част от превежданите книги са на автори от СССР. И при това активно гостоприемство ми се струва, че изниква една празнина или поне недостатъчност от публицистично и критическо осмисляне, от изтъкване на стойностите, градацията им, съпоставки на наша почва и т. н. Не са малко у нас изследванията, които се занимават с проникването и въздействието на съветската литература в миналото, но постоянният контакт с литературния процес в настоящето като че ли е недостатъчен. Това е преди всичко задачата на литературната периодика, а тя в известна степен занемарява традициите на миналото - всяко списание да отделя място за материал от чуждите литератури.


Сердца взрывная сила от Леонард Лавлинский

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    О лирической поэзии 60 годов. Изд. „Советский писатель", Москва, 1972, 316 с. Едва ли има друга страна, където руските и съветските поети да са така попу лярни, както в България. Четени в оригинал в превод, произведенията им са намирали у нас втора родина още преди век, имената им нашумяват твърде бързо без дистанцията на десетилетия. През Възраждането се създава традиция за творческо усвояване опита на руското изкуство и после тя се поддържа неизменно. Освен преводите на книги и влиянията върху отделни автори има още един фактор за поддържане на благотворните взаимни връзки между двете славянски литератури - периодичния печат. От началото на ХХ в. до края на Втората световна война почти няма се риозно литературно издание, което да не представя на страниците си личности или течения от артистичния живот в Русия и СССР. Разбира се, най-значително място отделят списанията на комунистическата партия през 20-те и 30-те години, но дори буржоазните не могат да пренебрегнат големите имена на руската литература, без да рискуват да загубят авторитета си и доверието на читателите. Антологията на съветската поезия Oт Христо Радевски, издадена през 1938 г., в годините на фашизма, от най-голямото издателство „Хемус“, като че ли приключи този етап на почти забранените контакти със съветското изкуство. След Девети септември 1944 г. всички вестници и списания разтвориха страниците си за него. В наши дни голяма част от превежданите книги са на автори от СССР. И при това активно гостоприемство ми се струва, че изниква една празнина или поне недостатъчност от публицистично и критическо осмисляне, от изтъкване на стойностите, градацията им, съпоставки на наша почва и т. н. Не са малко у нас изследванията, които се занимават с проникването и въздействието на съветската литература в миналото, но постоянният контакт с литературния процес в настоящето като че ли е недостатъчен. Това е преди всичко задачата на литературната периодика, а тя в известна степен занемарява традициите на миналото - всяко списание да отделя място за материал от чуждите литератури.