За прототиповете на Талевите герои

Почти всеки, който е прочел романите и разказите на Димитър Талев, е имал впечатление, че галерията художествени образи в тях, толкова живо и убедително обрисувани, имат свои прототипове. Това по начало е напълно вярно. И все пак да се отгатнат и определено посочат те съвсем не е лесна работа, защото трябва да се познава почти целият живот на големия писател заедно с обстановката, в която е расъл, и с човешката среда, в която се е движел. И не само това. Необходимо е да се знаят и всички ония живи и писмени извори, от които е черпел впечатления и данни, тъй необходими за неговото творчество. Въпреки тия трудности аз се решавам да поема тая задача. Смелост ми вдъхнаха няколко обстоятелства. На първо място приятелството, което съществуваше между мене и Талев още от Детските години. То ми даваше възможност да водя разговори с него за общото ни минало, като си припомняме важни преживявания, събития и хора. При тия разговори се случваше неволно да надничам в неговото „художествено ателие“, където неочаквано познавах много от някога живите лица, които му „позираха" при рисуването на художествените образи на героите. На второ място идваха спомените ми за цялата оная обстановка в родния ни град Прилеп, в която живяхме двамата дълги години. Къщите ни бяха в една и съща махала, имахме почти едни и същи съседи, а и семействата ни се познаваха добре и си общуваха. Макар и Талев да беше четири години по-възрастен от мене, ние все пак като деца се сре щахме на едни и същи места - поляните край недалечните турски гробища или малкия мегдан пред Талевата къща; гонехме се по тесните и криви сокаци, а зиме се пързаляхме на пързалката недалеч от тая къща - все рояк малчугани от махалата. Освен това Талев бе съученик на сестра ми в прогимназията и често идваше у нас да и донесе някой учебник или заедно с другари да я придружи вечерно време до черквата, където при тържествени дни пееше техният ученически хор. Нашата махала представляваше един малък свят, в който се срещаха хора от всички съ словия. Едни бяха видни граждани - местни първенци, търговци, учители, други пък - прости хора, но със здрав народен инстинкт - занаятчии, еснафски първенци и шумно множество от калфи и чираци. Край тях все повече се срещаха селски хора, свенливо заели трудово място като прости аргати по нивите и градините на богатите или като фурнаджии, колари, цепачи на дърва и пр Целият тоя свят бе постоянно пред нашите очи. А и един и същ пейзаж пълнеше погледа ни - широкото поле на Пелагония, оградено от високи планински вериги, надничащи една зад друга с назъбените си върхове. Всичко ни беше общо, дори и учителите, които ни поемаха в отделенията и класовете, макар и в различни години. А по-късно станаха ни общи и другарите.