Summary
Бурното развитие на революционната поезия през 30-те години и началото на 40-те години, нейният ярък комунистически патос, богатото разнообразие на идеи и теми не останаха незабелязани от нашата критика. Още през онези години се прави се риозен опит да се видят вътрешните идейноемоционални промени в поетическото творчество, водят се ожесточени спорове, пишат се статии и книги. Видни критици маркси сти като Тодор Павлов и Георги Бакалов внимателно следят проявите на утвържда ващите се след Христо Смирненски млади пролетарски поети, вземат отношение по редица въпроси на майсторството. Трескавото, динамично време, сложната обста новка и тежката революционна борба оставят отпечатък върху редица преценки. Днес в тях можем да открием левосектантски забежки, острота и конфликтност при преценяване на една или друга творче ска изява, но редица принципни положе ния са правилни, остават в сила и сега, когато отново обръщаме поглед към този твърде важен период от развоя на българ ската литература. През последните години интересът към революционната поезия от 30-те и 40-те години осезаемо нарасна. В редица статии и книги на Ангел Тодоров, Людмил Стоя нов, Васил Колевски, Петър Пондев от криваме интересни наблюдения, верни анализи, разбиране на характерни проблеми от онзи период. В значителната си част много от изследванията на проф. Георги Цанев върху редица поети и писатели, започ нали своя път след Септемврийското въста ние, като Каралийчев, Разцветников, Фурнаджиев, Радевски и др., допринасят за пообобщено обхващане на революционните тенденции, за промените в литературния процес, за неговата сложност и многообразие. В излезлия неотдавна том трети на „Панорама на българската литература" акад. Пантелей Зарев твърде релефно очертава контурите на епохата, в която навлиза бъл гарската литература, разкрива, борческото 149 антифашистко начало след събитията от 1923 г. в редица произведения и анализира идейните и творчески промени, граж данската ангажираност и пролетарския патос на поколението, формирало се на твърде активизирания и раздвижен обществен фон.
Болгарська революцiйна поезiя 30-ж початку 40-х рокiв XX ст. от В. О. Захаржевська
-
PUBLISHERПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеPage range:149-152Page count4LanguageБългарскиCOUNT:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
KeywordsSummaryБурното развитие на революционната поезия през 30-те години и началото на 40-те години, нейният ярък комунистически патос, богатото разнообразие на идеи и теми не останаха незабелязани от нашата критика. Още през онези години се прави се риозен опит да се видят вътрешните идейноемоционални промени в поетическото творчество, водят се ожесточени спорове, пишат се статии и книги. Видни критици маркси сти като Тодор Павлов и Георги Бакалов внимателно следят проявите на утвържда ващите се след Христо Смирненски млади пролетарски поети, вземат отношение по редица въпроси на майсторството. Трескавото, динамично време, сложната обста новка и тежката революционна борба оставят отпечатък върху редица преценки. Днес в тях можем да открием левосектантски забежки, острота и конфликтност при преценяване на една или друга творче ска изява, но редица принципни положе ния са правилни, остават в сила и сега, когато отново обръщаме поглед към този твърде важен период от развоя на българ ската литература. През последните години интересът към революционната поезия от 30-те и 40-те години осезаемо нарасна. В редица статии и книги на Ангел Тодоров, Людмил Стоя нов, Васил Колевски, Петър Пондев от криваме интересни наблюдения, верни анализи, разбиране на характерни проблеми от онзи период. В значителната си част много от изследванията на проф. Георги Цанев върху редица поети и писатели, започ нали своя път след Септемврийското въста ние, като Каралийчев, Разцветников, Фурнаджиев, Радевски и др., допринасят за пообобщено обхващане на революционните тенденции, за промените в литературния процес, за неговата сложност и многообразие. В излезлия неотдавна том трети на „Панорама на българската литература" акад. Пантелей Зарев твърде релефно очертава контурите на епохата, в която навлиза бъл гарската литература, разкрива, борческото 149 антифашистко начало след събитията от 1923 г. в редица произведения и анализира идейните и творчески промени, граж данската ангажираност и пролетарския патос на поколението, формирало се на твърде активизирания и раздвижен обществен фон.