Андрей Германов

Лирично-изповедното начало се осъществява в творчеството на Андрей Германов в контекста на подчертано личната гражданско-етична ангажираност. Нищо не е така чуждо на световъзприемането на Германов, както нравственият херметизъм и самочувствието на аристократичната дистанцираност от вълне нията на съвременността. Той пише само за лично и дълбоко изстрадани неща и така постига категоричната искреност на стиховете си. Затова проблемът за откриването на своя лирически герой се осмисля за него най-точно във формулата на стиха: „Да се постигна стремя се". B Идейно-естетическата програмност на тази формула разкрива най-добре прибързаната едностранчивост на определението „селска“, давано понякога на поезията му. Германов пише не за селото, а чрез селото - за себе си, за нас, за съвременника. Не рисува селски картинки, а поставя нравствени проблеми, чийто център е не постепенното отдалечаване и откъсване от емоционалната коравост и привлекателност на селския духовен мир, а тъкмо обратното - все по-недвусмислената нравствено-философска съпричастност с категоричността му. Неслучайно противоречивите - и елегични, и възторжени предчувствия на социалното разрушаване на селското у нас се долавяха по-често в ранните му книги. Още тук те бяха далеч от елементарността на външната психологическа едноизмерност и загатваха определено, настройваха за бъдещия етичен катарзис. И сме селяни уж, и не сме вече селяни. Друг е нашият път" - споделя поетът, но акцентува повече на обречеността ни на коравата, правата селска стихия“ („Всички наши деди"). В „Стари майки" тази обреченост е заключена в пречистващата сила на елегично-романтичната болка по чистотата и истинността на изгубения селски свят, а в „Откършена клонка" е превърната в цялостна алегория: