Българската критика за Алеко Константинов

Представянето на една голяма творческа личност чрез критическите публикации за нея е задача колкото интересна и полезна, толкова и трудна и отговорна. Дали в резул тат ще получим многостранен, обогатен образ на личността и ще се приближим до нейната същина, до чудото - творец" или, напротив, залутани в лабиринта от противоречиви, субективни оценки, ще изгубим неповтори мата индивидуалност и нейния действителен естетически ръст? И още нещо. Литературната критика винаги есимптом за състоянието на естетическата мисъл през съответен период. за нейното идейно-теоретично ниво; нейните проблеми и достижения са проблеми и достижения на общото духовно развитие на нацията. Оттук и трудността, и голямата отговорност на съвременния литературовед, обърнал 136 поглед към литературно-теоретическото и историческо наследство, за да извлече от него ценното, значимото, прогресивното. През 1964 г. издателство „Български пи сател" постави началото на една нова поредица с книгата „Христо Смирненски в лите ратурната критика" (ред. В. Колевски). Последва „Българската критика за Никола Вапцаров“ (ред. Н. Янков). Материалите в тези два тома (очерци, статии, доклади, части от студии) разкриха специфични особености на възприемането на големите поети от лите ратурната критика - възторженото утвърж даване и страстна защита на пролетарската поезия на Смирненски и преминаването от общооценъчни статии към по-задълбочено проникване на творческите проблеми на Вапцаров. Новото издание „Българската критика за Алеко Константинов" (ред. Т. Тихов) изправя съставителя пред много сериозни проблеми. Трудността при работа с творци от ранга и епохата на Алеко Константинов идва не само от простия факт на продължителния живот на тяхното творчество. Алеко съпътствува нашето културно развитие от края на миналия век до днес. През този период България изживява коренни социално-икономически и идейно-политически промени. Поради огромната обществена ангажираност на Алековите произведения тяхното изследване и тълкуване се превърна в пробен камък за идейно-есте тическите концепции на представителите на различни литературни школи и направления. Защото Алековата личност и творчеството му не са само литературни явления, те контак туват твърде пряко с проблеми от общественополитически и народопсихологически характер. „Творчеството на Щастливеца - пише Г. Димов в уводната статия към сборника, - разтърсило толкова много съвести... служи като критерий за идейно-естетическата зрелост и прозорливост на критици и писатели от различни поколения." Широкият кръг от въпроси около автора на „Бай Ганьо", уча стието в тяхното решение наред с литературоведи и общественици и на политически дейци и писатели създава изключително слож на картина на състоянието на критическата мисъл за него и дава основание да се говори за алековски (респ. байганьовски) проблеми в българската литературна критика. При това положение пред редактора на „Българската критика за Алеко Константинов" с голяма острота стои преди всичко въпросът за подбора на материала. Отхвърляйки библиографската пълнота като съвършено невъзможна и ненужна, Т. Тихов е потърсил максимална проблемна изчерпателност. От внушителния брой статии, очерци, критически бележки, оставени за Алеко Константинов, той е отс ял всичко, което има случаен, злободневен, субективен характер, за да се спре на учени и критици от ранга на д-р Кръстев, Б. Пенев, М. Арнаудов, Ив. Шишманов, Г. Бакалов, Ив. Мешеков, Т. Павлов, П. Зарев, Г. Цанев, които имат траен, задълбочен интерес към Алеко и които в изследванията си обхващат творчеството му в такава пълнота, че да дадат завършена кон цепция за него. Съдържанието на сборника показва сериозна идейна основа - марксическото отношение към теоретичното наследство. Въпреки външното многообразие от автори поместените критически материали имат вътрешна свързаност, изразена в съв купността от въпроси, които се разглеждат от различен аспект. Имаме основание да говорим за ясно изразен проблемен кръг, който обхваща кардиналните въпроси около Алековото творчество и постиженията при тяхното разрешение, както и насоките за бъдещи изследвания. В това според нас се състои и главната сполука на изданието. Едно по-прецизно око би открило и някои нарушения в стройната структура на сборника, които се получават от материали с по-различен характер. Например рекламно-пропагандната статия на А. Страшимиров „Купете си съчиненията на Алеко Константинов!", злободневно-полемичния откъс „Алеко и Бай Ганьо" от Кирил Христов и др.