Медицината и лекарят в прицела на писатели

Битието е диалектическо единство на живота и смъртта. Силовото поле, в което те се разгръщат, е неделимо. Още Хипократ (460-375 пр. н. е.), бащата на медицината", бе прозрял, че „природата есъществуване и несъществуване". И Енгелс възприема основното положение на биологията за непрекъснато израстване на смъртта из живота. Когато тя е естествен завършек на личното съществуване, това несъмнено не е болестно явление. Наистина и болестите са подчинени на природните закономерности, ала те разстройват по-леко или подълбоко, за кратко или за дълго време свободното протичане на живота. В здраве той се разгръща в ритмичната последовност на възрастовите преходи от раж дането до смъртта. Тъй като болестите спьват или дори правят невъзможно пьлноценната изява на индивида, то от край време човек се бори срещу тях. Впрочем и растенията, и животните се съпротивляват съобразно биологичните си възможности срещу болестта. „Природолекуване" се отбелязва във всички стъпала на еволюцията, като се започне от едноклетката и се стигне до човека. Ала той - за разлика от всички останали живи същества - създава и лечебно изкуство" или по-точно медицината като наука. Неговото съзнание му дава възможност не само да установи, че той има болест, но и да я преживява като свое страдание, не само да умира, но да има и свое отношение към смъртта. Ако продължаването на съществуването на личността и отвъд нейните предели е вълнуващ проблем на първобитната космогония, на древната и съвременната философия, ако то е живец на религиозни копнежи и творчески постижения. вдъхновяващ подтик за себежертвеност в обществените сблъсъци, то медицината цели да запази живота единствено отсам смъртта. Ала призванието на лекаря не се изчерпва само с удължаването на живота до неговия естествен завършек чрез физиологичното угасване на дейността на мозъка. Лекарят отстранява или поне облекчава страдания и болки, страх и скръб, гняв и отчаяние. Той пред отвратява (или се опитва да го стори) преминаването на острото боледуване в дълговременно страдание и в недъгавост. Той подпомага възстановяването на организма и личността в порива и да си възвърне свободата на здравето. Ала задача на задачите му е - да предпази от заболяване човека.