Ст. Л. Костов

Всички, които са общували с него разказват, че е бил много тих и благ човек. Но в творчеството му често го виждаме гневен и безпощаден. Той смело разкри позора на буржоазния свят, издълбоко подкопаваше неговите прогнили устои, без сам да си даваше сметка за това. Стефан Костов е роден в София на 30 март 1879 г. Неговият баща Лазар Костов е виден воевода от Банско, взел дейно участие в освободителните борби на Македония. В живота на Ст. Л. Костов няма бурни моменти и драматични събития. Съвсем скромна е неговата биография. Но ако биографът вникне във вътрешния образ на писателя, ще намери богат материал за духовния му портрет. Стефан Костов завършва славянска филология в Софийския университет. Той с интерес слуша лекциите на нашите изтъкнати учени Беньо Цонев, Милетич и Иван Шишманов. Като студент, а и една година след завършването Стефан Костов се занимава с журналистика. Тази професия му дава възможност да види грозотата на политическите нрави, които той с такава страст разобличи в своите комедии. През 1903 г. става учител в София, във Втора мъжка гимназия. През 1906 г. Костов е изпратен на специализация във Виена. Там слуша лекции при видните слависти Ягич, Вондрак, Решетар, а също и при К. Иречек. Но тези лекции не го задоволяват. „Както и да е, споделя той с проф. Шишманов, сега съм пак студент и в скоро време ще Ви изпратя официално в Министерството удостоверение за това. Записах да слушам старобългарска литература 2 ч. при г. Ягича, старочешка литература 2 ч. при г. Вондрака, сърбохърватска литература през 18 в. 2 ч. при г. Решетара и етика при г. Йодл. Засега поне лекциите по литература никак не ме привличат, защото ми се виждат много елементарни по съдържание и защото не намирам в тях въобще туй, което аз търся. Стори ми се, че те третират въпроси по-скоро из областта на слав. палеография: пред мен се изброяват паметници, техни редакции, източнииц, преводи, остроумни догадки за дати и епохи, когато са създадени - това, наистина, прави донякъде впечатление на дълбока ученост. Ала що се отнася до това да се обясни съдържа нието на някое произведение, като се излиза от жизнени, социални условия. среда, време и т. н. - от всичко туй и помен няма, или съвсем малко се зачеква... може би аз греша, ала все ми се струва, че докато слав. литература стои все тъй изолирана на филологическа почва, няма май много да напредне. По ми приляга да се занимавам в къщи и аз повечето тъй правя. Сега чета по сърбохърватските работи - история, литература, етногра