Русия въжделена

В родословното ни дърво се открояват скромни фигури на майстори ковачи, свирци и марангози. Между тях е моя баща - Цаньо Нейков - ува жаван и заслужил на времето резбар (марангозин). Той почина в 1956 г. като заслужил художник на републиката. В техния живот много неща са се променяли: често са били и сити и гладни, били са уважавани и унижавани, обичани и мразени, имот са губили и спечелвали, ала винаги неизменна ебила само любовта им към дяда Ивана. По онова време в Тревненския край не е имало постоянно турци, защото селата са пазели планинските проходи и хората са се чувствували някак като в своя „губерния": по-независими и по-свободни. И затова безпрепятствено помежду си са изповядвали святата си любов и упование към Русия и към всичко руско.