Summary
„Жетварят" е един възел в творчеството на Йордан Йовков. В него са събрани най-ярко противоречията на писателя. Тук се борят непрекъснато талантът, животът, идеята; редуват се възходът и поражението. Ние виж даме как авторът търси, как разширява своите концепции до всеобхващаща жизнена философия, стремейки се да надрасне тесногръдието на религиозния възглед и да постави произведението си на общочовешко равнище. Погрешно е да се приписват всички идеи в романа като идеи на автора. Много от тях са идеи на героите, идеи, които се борят помежду си, съперничат си, без да са споделяни от твореца. Въпреки това те имат отношение към общата художествена идея на произведението. Или по-точно, без тях тя немислима. Тя не би съществувала, не би имала художествена обективност. „Така преживях тия неща на село и така ги почувствувах" - казва Йовков за романа си „Жетварят“. Преживях и почувствувах - това е вече отделяне на писателя от произведението. Той гледа от позицията на художник. Той пресъздава събитията, отдалечавайки се от тях, запазил своята независимост - да бъде правдив, честен към чувствата си и живота. Но той бил в тоя живот. И той ще бъде пристрастен към едни или други негови страни. Можем ли да отделим себе си от същността, от вечната човешка слабост - пристрастието? Ние винаги принадлежим на нещо, съществуваме за него и чрез него. То засяда дълбоко в нас и обагря отношението ни към света, мислите ни, възгледите, душевните трепети. То ни свързва здраво с настоящето или ни тласка към миналото. Ние действуваме или Съзерцаваме.
Съпротивата на таланта
-
PUBLISHERПечатница на Държавното военно издателство при МНОPage range:61-76Page count16LanguageБългарскиCOUNT:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
KeywordsSummary„Жетварят" е един възел в творчеството на Йордан Йовков. В него са събрани най-ярко противоречията на писателя. Тук се борят непрекъснато талантът, животът, идеята; редуват се възходът и поражението. Ние виж даме как авторът търси, как разширява своите концепции до всеобхващаща жизнена философия, стремейки се да надрасне тесногръдието на религиозния възглед и да постави произведението си на общочовешко равнище. Погрешно е да се приписват всички идеи в романа като идеи на автора. Много от тях са идеи на героите, идеи, които се борят помежду си, съперничат си, без да са споделяни от твореца. Въпреки това те имат отношение към общата художествена идея на произведението. Или по-точно, без тях тя немислима. Тя не би съществувала, не би имала художествена обективност. „Така преживях тия неща на село и така ги почувствувах" - казва Йовков за романа си „Жетварят“. Преживях и почувствувах - това е вече отделяне на писателя от произведението. Той гледа от позицията на художник. Той пресъздава събитията, отдалечавайки се от тях, запазил своята независимост - да бъде правдив, честен към чувствата си и живота. Но той бил в тоя живот. И той ще бъде пристрастен към едни или други негови страни. Можем ли да отделим себе си от същността, от вечната човешка слабост - пристрастието? Ние винаги принадлежим на нещо, съществуваме за него и чрез него. То засяда дълбоко в нас и обагря отношението ни към света, мислите ни, възгледите, душевните трепети. То ни свързва здраво с настоящето или ни тласка към миналото. Ние действуваме или Съзерцаваме.