Съвременност и поезия

Най-яркият белег на всяка лирика е съ временността. В стихотворенията поетът изобразява своите чувства, мисли и преживявания, а той живее в обществото и то се отразява върху неговата душевност и съзнание. Всяка лирика в 99 случаи от стоте е съвременна. Може в стиховете на поетите да не открием исторически лица, факти и обозначения, но в тях присъствуват - отразени от различни художествени позиции - характерни черти от действителността, присъствува нещо от духа и атмосфе рата на епохата. Фактът, че извън обществото няма и не може да има изкуство не означава, че съвременността възниква автоматично в творбите на поета. Не, тя се внася от него най-напред посредством идеите и образите, а после и чрез целия словесно-изразен реквизит, формални особености, стил, строй на стиха и т. н. Важна роля за изявяването на съвременността в творчеството на писателя играе неговият светоглед, идейно-естетическите му разбирания. Затова, когато говорим за принципа на съвременността, не можем да не се докоснем до въпросите за светоглед и метод, за идейност и майсторство, за език и стил и т. н. Съвременността е естетическа категория, която обхваща цялостно произведенията на изкуството - както съдържа нието, така и формата му. Тя е вътрешно присъща, същностна особеност, която се носи не само от сюжета или от заключителния стих, а от патоса на творбата, от нейната тоналност. Тук, в патоса, в общото звучене на произведението се съчетават неразделимо идейните и художествени елементи и образуват едно естетическо цяло.