Антироманът

Думата бе употребена за пръв път от Сартр „Един от най-особените белези на нашата литературна епоха е, че тук-там се появиха раздвижени и чисто негативни произведения, които бихме могли да наречем антиромани. В тази категория бих подредил творбите на Набоков, на Евелин Во и в известен смисъл „Фалшификатори на пари" (на Андре Жид). Антироманите запазват външния вид и контурите на романа; те са творби на въображението, които представят фиктивни герои и разказват историите им. Но това е, за да ни разочароват по-силно: касае се да се постави под съм нение самият роман, в момента, когато ни се струва, че се изгражда, да се разруши пред очите ни, да се напише романът на един роман, който не става и не може да стане, да се създаде една фикция, която, съпоставена с големите композиции на Достоевски и Мередит, е това, което е картината на Миро „Убийство на живописта" в сравнение с Рембранд и Рубенс."