Ватман или най-нервният пътник?

Първият тласък за дискусията, посве тена на литературната критика, даде младият критик Анджей Кийовски, като в разговора си с трима от най-изтъкнатите полски писатели - Ярослав Ивашкевич, Казимеж Брандис и Вилхелм Мах обвини съвременната полска литература в редица смъртни грехове: тя не е съумяла да намери ново тълкуване на обществената ангажи раност на писатели, което да замести предишната, вече отхвърлена формулировка, не е успяла да постигне съзвучие със съвременната световна литература, образът на човека, който тя създава, бил остарял в сравнение със съвременните знания за човека и най-после тя е скъсала връзките си с традицията. Тримата изтъкнати писатели, които взеха участие в разговора, не само победоносно отхвърлиха обвиненията, но и минаха в контраатака, като от своя страна заявиха, че литературната критика боледува от остра микромания и липса на перспективи, рови се в книги на отделни автори, без да види това, което те създават като съвкупност, липсва и по-широк поглед и умение да синтезира. Друг неин недът е пълната липса на доверие към родната почва и към нейната плодовитост. Критиците често като хипнотизирани виждат само свое собствено Тълкуване на обществената ангажираност на писателите или издигат в култ някой чужд писател и всички творби, които им се предлагат от полските творци, възприе мат като ценности с вторична стойност в сравнение с чуждите образци.