Йованович

Хаджи Найден Йованович има предходници в книгоиздаването у нас, а навярно не е и първият пътуващ книгопродавец. Но той стои на челно място, наред с основателите на едно дело, което след тях, през 60-те години на миналия век, беше сложено на нови модерни начала от Хр. Г. Данов и Драган В. Манчов в Пловдив. Те обаче започват, когато хаджи Найден Йованович приключва своята книгоиздателска и книгоразпространителска дейност, сломен от лишения и болести, от несполуки и беди. Никой преди него така упорито, така системно, в продължение на години не се е посвещавал на книгоиздателска и книгоразпространителска дейност. Плод на тази негова всеотдайност, на културния му подвиг, на волята му доброволно, самостоятелно, свободно да учи и просвещава своя народ са тези близо тридесетина негови издания, които сам разпространява из страната. Голямо, трайно, непознато дотогава у нас е делото му, дело на труженик, който пръв в нашата история превърна книгоиздателството в професия, и то професия благородна, патриотична, предназначена да просвещава българите, да им сочи по-висши иде али. Хаджи Найден Йованович стои на границата на една епоха, когато се трасира пътят на бъл гарското книгоиздаване и книгоразпространение, когато те излизат вече извън своя паисиевски, будителски стадий и вземат други, по-определени и устойчиви форми. Защото хаджи Найден Йованович е все още апостол на българската просвета, самоотвержен ратник и будител, който преследва една заветна цел - да служи на своя народ, да бъде полезен на съплеменниците си, да участвува в избавлението и спасяването на своя български род от невежеството и вековната тъмнина. Той не е и не може да бъде търговец, у него меркантилните подбуди, ако изобщо е имало такива, стоят далече зад патриотичните чувства и намерения, защото не става книгопро давец, за да печели, „да кяроса", а да буди народната свяст, да вдъхва любов към българската писменост, към просвещението и книгата, която по онова време е все още необичайна благодат дори за най-ревностните любословци и просветители. Той обединява в себе си книгоиздателя, пътуващия книжар и книжовника, който в част от изданията си си служи с черковнославянския шрифт и не отива по-далече от една примитивна популяризация на религиозно-морални поуче ния, на занимателни четива и елементарно природознание. Но той винаги държи буден у себе си патоса на ония, които векове наред преди него са се стремели да съхраняват и разпространяват българската писменост - това чудо, запазило българщината през най-трагичните периоди от историята на България.