Якобсен

В българската символистика има една микротема, неразработвана досега от наши изследователи - Дебелянов и Якобсен. Темата е подсказана от пър вия куплет на заключителното стихотворение от краткия поетически цикъл на Д. Дебелянов „Под сурдинка" (сп. „Звено“, I, 1914, кн. 4-5): Живях в заключени простори, в неумолима пустота и в мойта повест се повтори на някой Люне повестта. Значимостта на съпоставимата тема за Дебелянов и Якобсен е предопре делена от обстоятелството, че двамата писатели се нареждат сред най-значителните представители на българския и на датския модернизъм. Йенс Петер Якобсен (1847-1884) е един от обновителите на датската художествена проза през 70-те години на XIX в. с романите си „Мария Грубе" (1876) и „Нилс Люне" (1880). В своята студия, посветена на писателя, големият датски критик Георг Брандес с основание пише: „Това е големият колорист на съвременната ни проза. Сигурно никой преди него в северните литератури не е рисувал с думи така. Езикът му е наситен с багри. Стилът му предста влява симфония от цветове. Той е най-задушевният и най-поетичният самобитен творец в нашата проза. 1 Димчо Дебелянов (1887—1916) е безспорно една от най-значителните фигури в българския символизъм, а и в националната ни поезия от началото на столетието. Загинал през Първата световна война на 29-годишна възраст, приживе той не успява да издаде самостоятелна книга, но след преждевременната му смърт славата му на поет неизменно расте и между двете световни войни той вече е признат за един от най-големите български лирици. Значимостта на метафората, употребена от Дебелянов, се предопределя от факта, че в цитирания куплет поетът уподобява живота си на съдбата на литературния герой, създаден от Якобсен в романа му „Нилс Люне". Това свиде телствува, че в началото на ХХ век Якобсеновият герой все още е бил ши роко популярен в Европа и споменаването му веднага е пробуждало желаната асоциация. В българските академични издания упоменаването на героя се тълкува по следния начин: „Нилс Люне -тип на несретник - е герой на едноименния роман от датския писател Йенс Петер Якобсен. Няма съмнение, че романът 1 Георг Бранде с. Литературата на XIX век. С., 1980, с. 133. * Димчо Дебеляно в. Съчинения в два тома. Т. І. С., 1968, с. 334. 127 е бил популярен в средите на българските символисти от началото на столетие то. За това е допринесло и българското издание на романа в превод от френски език, дело на В. Д. Юруков. Пълното заглавие гласи: „Нилс Люне (Между живота и бляна)", като романът се е появил в пловдивската поредица „Мозай ка от знаменити съвременни романи" между 1908-1914 г. За съжаление никъде в това първо и единствено на български език издание не е отбелязана годината на отпечатването, а поради това, че изданието е препревод, много от имената на героите са предадени на български неправилно.