Сташимиров

През ХІХ век романът получи първенствуващо значение в йерархията на литературните жанрове. Прозата на стоковите отношения, деловитостта на буржоазните делници налагаше всестранно изслед ване на обществените нрави, аналитично проникване в социалната природа на новия строй. Благородните мечтатели на романтизма, гордите инепреклонни бунтовници, враждуващите с небето прометеевци падаха върху земята, натъртваха се и отваряха очи. Заобикаляше ги една прозаична действителност, в която пошлостта бе пропъдила идеала, наглият материален интерес бе заместил високите пориви. Именно изкуството на епоса, на критичните аналитични платна тряб ваше да даде пълната картина на установилите се нови отношения. Все повече писателят се превръщаше в доктор на социалните науки", Историк на социалните и обществени типове. А щом литературата е призвана да изследва същностите, да анализира нравите, да пише тяхната история - то естествено в пълните си права ще влезе романът. Той е най-устойчивата крепост на „обективното“ в литературата. Чрез него изкуството на критическия реализъм овладя широк обществен терен изпробва принципа на конкретно-историческия подход към човешкия характер, показа безгранични възможности за всестранно портре тиране на индивида като рожба на типичната социална среда. Развитието на романа в различните национални литератури пре търпя ред пречупвания в зависимост от безкрайното многообразие на историко-националните условия и според особеностите на националната психология и традиции. Със свои съществени отлики протича и литературният процес с формирането на основните направления, жанрове и стилове в българската литература. Многовековното чуждо иго, бавното и мъчително установяване на капиталистически отношения у нас сложи печат на закъснялост в културното самоутвърждение на българската нация. Когато големите европейски литератури вкусваха вече горчивите плодове на разочарованието, на загубените илюзии относно природата на новото общество, България изживяваше най-романтическия период на своето национално възраждане, младенческото въодушевле ние на четническата борба и по-късно на Априлското въстание.

Писател-гражданин, талантлив художник-реалист, въпреки отделни периоди на криволичения и непоследователност, Антон Страшимиров участвува дейно в борбата на прогресивните сили на народа. Всичко това определя големия интерес на нашата литературна и културна общественост към неговия жизнен и творчески път. Все още обаче неговите първи стъпки на общественото поприще са покрити C неизвестността на изминалите десетилетия. Единствен източник за тези години си остават отпечатаните през 1931 г. автобиографични бележки на писателя. Но в тях той е осветлил преди всичко творчеството си, а на своята обществена и политическа дейност е отделил само няколко реда. За този период от живота на писателя има откъслечни данни и в някои статии и монографии. Но те не могат да възстановят неговото участие ироля вв обществения живот от края на осемдесетте и началото на деветдесетте години на миналия век. А както отбелязва проф. Асен Златаров, от това време е кръщението на Антон Страшимиров за подвига на гражданина.