Старинна

Историята на службите в чест на Иван Рилски все още не е разкрита в науката. Основно разглеждане и по-голямо изследване по него няма у нас; изказваните мисли са от по-общ характер, и то главно по повод обнародването на един или друг препис на служба за светеца. Според Йордан Иванов славата на Иван Рилски „почнала още в Рил ския манастир, обаче истинското си светителско достойнство получил, след като останките му били пренесени от цар Петър в Средец. Оттогава той почнал да се тачи като Срѣдечьскый свѣтилникъ, похвала срѣдечьска, прозабление срѣдечьское, за да мине след това славата му в цяло Българско, гдето вече ее възпява като съгражданинъ B блъгаромъ и се величае наред със св. Кирил и Методий: „съ нима же пѣть бади ць I поустына Рильска". По-важни в случая са следните мисли на нашия учен: „Началната св. Иванова служба, съчинена още в Рила, с време е била проширя вана и преработвана. Ето защо сегашните нейни преписи не се покриват напълно, а на места съвсем се различават. Преправките са ставали едни Средец, други в самия Рилски манастир, трети в Търново, след като тялото на св. Иван било пренесено в 1195 г. в новата българска столица. Трябва при това се забележи, че поради двата празника на светеца - един на 18 август (успение на Иван Рилски) и друг на 19 октомври (пренасяне на мощите му), имало еидве служ би, в които покрай еднаквите стихири намираме и други съвсем различни. При преработката на службата са били внасяни не само нови стихири, но и старите с а бивали стилизувани отчасти другояче.“2 да Това са основни направления, които нашата наука следва да разработва във връзка с историята на службите в чест на Иван Рилски. Особено неизяснен е въпросът за найранната служба за светеца, или по израза на Йорд. Иванов „главното ядро" на служ бата, съчинена в Рила още през X в. и намерила отражение в по-късните служби. Както казах, усилията на нашата наука досега (съвсем основателно) бяха и все още са насочени преди всичко към издирване и обнародване на разни редакции на службата И И на техни преписи. Йорд. Иванов издаде две служби по Драгановия миней от XIII в. по Скопския миней от 1451 г. 3 Канонът, поместен в службата от 1451 г., е писан от гръцкия писател от ХII в. Георги Скилица. Нямам под ръка пълен текст на службата от ръкописа, дето е поместен канонът от Георги Скилица, за да проверя дали и останалата част се покрива с текста от Скопския миней. Важно е това, че канонът е дело на един гръцки книжовник, дал израз на чувствата (разбира се, не само негови) към български светец. През 1957 г. обнародвах т. нар. от мене Търновска редакция на служ бата по ръкопис от XIV в.5 Най-нова публикация на неизвестна служба за Иван Рилски даде Климентина Иванова през 1973 г.