шедьоврите

В нашето съзнание първият български поет е Христо Ботев. Иван Вазов винаги е бил на ричан народен пост и въпреки това неговото поетическо дело винаги е било в сянката на Ботевото. Струва ми се, че главна причина за това е геройската смърт на Ботев, която притуря допълнителен орсол към поетическото му дело. Но донякъде и самата необятност на Вазовото поетическо творчество (1221 стихотворения и 31 поеми и балади), и неизбежната при такива случаи широка амплитуда на творческия градус сякаш оказват известно пагубно влияние върху целокупната оценка. Съществуват много и пълни, и избрани издания на Вазовата поезия, но именно огромното количество написани от него стихотворения и поеми вероятно е било причина дори изданията с най-малък обем да съдържат и доста второстепенни Вазови творби, което пък от своя страна е причина да не се четат на един дъх, както се четат двайсетината Ботеви стихотворения. Искрено съм убеден, че ако някое наше издателство би решило да поднесе на българския читател едно хубаво оформено издание само на някои от Вазовите шедьоври (като например в хронологичен ред: „Радецки“, „Русия“, „Здравствуйте, братушки!“, „Левски“, „Кочо“, „Паи сий“, „Раковски“, „Опълченците на Шипка“, „Средство да нямаш врагове“, „Отечество любезно, как хубаво си ти!, „Българският език“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Песента на синчеца", „Линее нашто поколенье", „Новото гробище над Сливница“, „Свири нощната фъртуна“, „При Рилския манастир“, „Елате ни вижте!“, „Нивата“, „Моите песни“, „Струни“, „Родната реч", „Есен“, „Аз съм българче“ и „Да работим!", или всичко 25 стихотворения, т. е. почти колкото Ботевите), изведнъж би проличало, че Вазов е малко по-голям, отколкото го мислим, и съвсем не по-малък от Ботев. Именно върху тези шедьоври ще направим анализ на Вазовото римно майсторство. Именно те са, които се знаят наизуст от всеки българин, които пълноценно живеят и днес. Може и да има още няколко Вазови стихотворения, които продължават да са в обращение сред широката читателска публика, но именно гореизброените и по значимост на тематиката, и по патриотичен иидеен заряд, и по художествено майсторство, и по всичко останало са равни на Ботевите. Що се касае до анализа на римите в целокупното Вазово поетическо наследство, ще отбележим, че такъв от гледище на редукцията в българския език е бил направен още в дипломната работа на проф. Светомир Иванчев въз основа на грижливо и компетентно съставения то гава от него пълен речник на Вазовите рими. Ръкописът на речника се пази от автора му. Искрено мисля, че издаването на този речник като притурка поне към пълното издание на Вазовите съчинения би било оправдано. Първо, защото е в реда на нещата да се издават подходящо подредени римите в притурка към академичните издания на големи чужди поети (например в много италиански издания на Петрарковите сонети и Дантевата „Божествена комедия“ или в някои представителни издания на велики ориенталски поети). Второ, защото това би въоръ жило изследователите на Вазовото поетическо дело с благодатен материал за още някои изводи и заключения за неговото поетическо майсторство. Трето, защото подобни притурки към академичните издания на нашите първенци в поезията биха били необходима предпоставка за съ ставянето на един исторически български римен речник. Четвърто, защото изучаването на римите на нашите поети би дало по-ясна представа за фонетичното развитие на българския език, тъй като открай време българската рима се изгражда на фонетична основа.